Бягай и не бързай да се връщаш

— Сутрешната особена — каза Декамбре. — Заслужава внимание. Дълга е, пригответе се да записвате.

— Готов съм.

— Вярно е, че от седемдесет години — започна Декамбре — не бяха изпитвали ужаса на страхотния бич и че свободно си въртяха търговията, докато, многоточие, не пристигна, многоточие, един кораб, натоварен с памук и други стоки. Многоточие. Споменавам за многоточията, защото фигурират в текста.

— Знам. Продължавайте. Бавно.

— Но свободата, дадена на пътниците, да влизат в града и да общуват с жителите му, бързо доведе до зловещи резултати — защото щом, многоточие, господата, многоточие. Лекари, отидоха в Кметството, за да предупредят Съветниците, че след като били повикани сутринта, многоточие, да посетят един млад моряк, наречен Есален, той им се сторил поразен от Заразата.

— Това ли е краят?

— Не, има един интересен епилог за настроението сред управниците на града, който ще се хареса на началниците ви.

— Слушам.

— При това предупреждение Съветниците изтръпнаха. И сякаш предвидили бедите и опасностите, които щяха да последват, те изведнъж изпаднаха в униние, ясно показващо обзелата ги мъка. И наистина, не трябва да се учудваме, че уплахата и приближаването на Чумата ги хвърлиха в ужас, тъй като Свещените книги ни учат, че от трите бича, с които Бог някога заплаши своя Народ, бичът на чумата е най-суров и най-жесток…

— Не знам дали дивизионният е изпаднал в подобно униние — изкоментира Адамсберг. — Той по-скоро проявява склонност да докарва другите до униние.

— Представям си. Изпитвал съм го, макар и по друг начин. Някой трябва да го отнесе. Има ли опасност да загубите поста си?

— Ще се оправя. Кое ви прави впечатление в посланието?

— Че е дълго. А е дълго, защото преследва две цели — да обясни страха на населението със страха на управниците и да обяви, че ще има още смъртни случаи. Да го обяви съвсем ясно. Имам някаква смътна догадка по този въпрос, Адамсберг, но не съм сигурен в себе си и ще трябва да проверя. Не съм специалист.

— Много хора ли се събраха около Льогерн?

— Още повече от снощи. Почти не остава празно място по време на четенето.

— Льогерн би трябвало да им продава билети. Така поне някой ще има полза от цялата работа.

— Внимавайте, господин комисар. Не си правете такива шеги пред Льогерн. Защото Льогернови може да са грубияни, но не са разбойници.

— Това сигурно ли е?

— Във всеки случай, така твърдял покойният му прапрадядо. От време на време го посещава. Не много често, но доста редовно.

— Декамбре, вие нарисувахте ли си четворка на вратата тази сутрин?

— Искате да ме обидите ли? Ако някой се възправи срещу смъртоносните вълни на суеверието, това ще съм аз, Дюкуедик, честна бретонска. Аз и Льогерн. И Лизбет. А ако искате да се присъедините към нас, сте добре дошъл в квартета ни.