Бягай и не бързай да се връщаш
- Автор: Варгас Фред
- Серия: Комисар Адамсберг #4
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-954-529-342-9
- Переводчик: Росица Ташева
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Бягай и не бързай да се връщаш». Краткое содержание книги:
— На брат си ли пишехте?
— На по-малкия. Той живее в Роморантен и обича да получава новини от нас. Пиша му всяка седмица и му се обаждам по телефона. Ще ми се да дойде в Париж, но Париж го плаши. Двамата с Дамас не са особено оправни. Малкият пък съвсем. Трябва да му казвам всичко, което да прави, дори с жените. А иначе е хубаво момче, русичко такова. Ама не, чака аз да го ръчкам, за да се размърда. Така че няма как, принудена съм да се грижа за тях, докато се оженят. Имам достатъчно работа, особено ако Дамас продължи с години да се върти около Лизбет за нищо. И кой после ще му бърше сълзите? Съветникът казва, че аз не съм длъжна да се грижа за него.
— Прав е.
— Но той се грижи за хората. Кабинетът му не остава празен и не може да се каже, че не е заслужил парите си. Умни съвети дава. Обаче аз не мога все пак да зарежа братята си.
— Това не пречи да се влюбите в някого.
— Напротив, пречи — твърдо каза Мари-Бел. — А и с работата, с магазина, няма как, не се срещам с много хора. Тук на площада никой не ми харесва. Съветникът казва да се поогледам малко по-надалеч.
Часовникът на заведението отмери седем и половина и Мари-Бел подскочи. Бързо сгъна писмото си, залепи марка на плика и го пъхна в чантата си.
— Извинете ме, господин комисар, но трябва да бягам. Дамас ме чака.
Тя тичешком излезе от бара и Бертен дойде да прибере чашите.
— Бъбрица — обясни нормандецът, сякаш за да оправдае Мари-Бел. — Не й вярвайте за всичко, което разправя за Лизбет. Мари-Бел ревнува, страх я е да не й отмъкнат братчето. Човешко е. Лизбет е жена, която е над тия неща, ама не всеки може да го разбере. Ще вечеряте ли?
— Не — отвърна Адамсберг и стана. — Имам работа.
— Кажете, господин комисар — рече Бертен, като тръгна след него към вратата. — Да я рисувам ли тая четворка или да не я рисувам?
— Вие не бяхте ли син на гръмотевицата? — обърна се Адамсберг. — Или онова, което чувам на площада, са празни приказки?
— Такъв съм — потвърди Бертен и вирна глава. — От Тусенови, по майчина линия.
— Е тогава, Бертен, ако не искате да ви изритат от рода на славните ви деди, не я рисувайте четворката.
Бертен затвори вратата с все още вирната глава и изпълнен с решителност — докато е жив, на вратата на „Викингът“ няма да се появи никаква четворка.
Половин час по-късно Лизбет бе събрала наемателите за вечеря. Декамбре призова към тишина, като почука с ножа по чашата си — жест, който смяташе за малко вулгарен, но понякога необходим. Кастийон добре разбираше, че по този начин ги приканват към ред и реагираше начаса.
— Нямам навик да диктувам на гостите си (Декамбре предпочиташе тази дума пред прекалено конкретния термин „наематели“) как да се държат в стаите си, където те са си господари — започна той. — Но предвид особените обстоятелства на момента настоятелно ви моля да не се поддавате на колективната зараза и да се въздържате от рисуване, на какъвто и да е талисман на вратата си. Подобна фигура би опозорила къщата ми. Тъй като обаче уважавам личната свобода, ако някой от вас желае да си осигури закрилата на четворката, аз лично няма да се противопоставя. Само ще му бъда благодарен, ако отиде да живее другаде, докато трае безумието, до което се опитва да ни докара този сеяч на чума. Ще ми се да се надявам, че никой тук няма подобно намерение.
Декамбре огледа смълчаните сътрапезници. Отбеляза си, че Ева потръпна, явно обзета от колебание, че Кастийон се усмихва предизвикателно, но не изглежда чак толкова спокоен, че на Жос му е все тая и че Лизбет беснее само при мисълта, че някой може да лепне четворка някъде из владенията й.
— Добре — каза Жос, който беше гладен. — Приема се.
— И все пак — обади се Ева — можехте и да не четете всички тези послания на дявола.
— Не ме е страх от дявола, момиче — отвърна Жос. — От вълните да, дума да не става, от тях ме хваща шубе. А дявола, четворките и цялата тази суматоха можете да си ги приберете в джоба и да ги затиснете с кърпичката си. Честна бретонска.
— Съгласен — каза Кастийон, поуспокоен от речта на Жос.
— Съгласна — тихо повтори Ева.
Лизбет не добави нищо и се зае щедро да сипва супата.
XXV
Адамсберг разчиташе, че неделята и сведената до сирашки порцион преса ще поукротят огъня. Последните изчисления от предишната вечер го бяха притеснили, но не и учудили — между четири и пет хиляди сгради с четворки в Париж. От друга страна, в неделя парижани можеха на воля да се занимават с вратите си и цифрата да се увеличи драматично. В крайна сметка всичко зависеше от времето. Ако на този 22 септември се окажеше хубаво, хората щяха да хукнат вън от града и историята можеше и да позаглъхне. В случай на лошо време, настроението им щеше да спадне и вратите да пострадат.