Момиче на пружина
- Автор: Бачигалупи Паоло
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Издателска къща "Бард"
- ISBN: 978-954-655-299-0
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Киберпанк
Электронная книга - «Момиче на пружина». Краткое содержание книги:
— Което би било невъзможно според мен. Хората обичат да се разширяват. Да запълват нови ниши.
Златният филигран на храма лъщеше матово под лунната светлина. Светът наистина се смаляваше отново. Няколко пътувания по въздух и вода и ето че Андерсън се возеше в рикша по тъмни улички на другия край на планетата. Невероятно. По времето на дядо му било невъзможно да се придвижиш дори от предградие на старите метрополиси до центъра на града. От баба си и дядо си беше чувал истории как хората организирали експедиции, за да проучат изоставени предградия, да се ровят за нещо полезно и използваемо сред отломките на големи жилищни комплекси, обезлюдени по време на петролното Свиване. Разстояние от десетина мили било истинско пътешествие за тях, а вижте го него…
Недалеч пред тях изникнаха бели униформи.
Емико пребледня и се притисна към него.
— Прегърнете ме.
Андерсън се опита да я отблъсне, но тя се вкопчи в ръката му. Белоризците бяха спрели и ги наблюдаваха. Пружинката се притисна в него още по-силно. Андерсън с мъка потисна импулса си да я изблъска от рикшата и да избяга. Точно сега не му трябваха излишни усложнения.
Тя прошепна:
— В нарушение на карантинния закон съм, като японската генехакерска гъгрица. Ако ме видят да се движа, ще разберат. И ще ме убият. — Сгуши се в него. — Съжалявам. Моля ви.
Победен от внезапен прилив на съчувствие, той я прегърна, дари ѝ слабата защита, която калорийник като него можеше да осигури на нелегален японски боклук като нея. Мъжете от министерството им извикаха нещо и се разсмяха. Андерсън се усмихна и им кимна, макар да беше настръхнал от ужас. Белоризците ги гледаха. Единият се усмихна и каза нещо на другия, който въртеше лениво провисналата на каишка от китката му палка. Емико трепереше безпомощно, усмивката ѝ беше изкуствена, беше маска, Андерсън я притисна по-близо до себе си.
„Моля ви, не си просете подкуп. Поне този път. Моля.“
Рикшата подмина белоризците без проблеми.
Зад тях те се разсмяха на нещо, може би на фаранга и момичето, които се натискаха на седалката, може би на нещо друго — нямаше значение, важното бе, че белите им униформи се стопиха в мрака. Андерсън и Емико отново бяха в безопасност.
Тя се дръпна разтреперана и прошепна:
— Благодаря ви. Изобщо не трябваше да излизам. Постъпих глупаво. — Приглади косата си назад и погледна през рамо. Мъжете от министерството вече бяха далече зад тях. Сви юмруци и измърмори: — Глупаво момиче. Не си чешърка, която изчезва при нужда. — Поклати ядосано глава, сякаш да подчертае урока, който сама си беше дала. — Глупачка. Глупачка. Глупачка.
Андерсън я гледаше омагьосан. Емико беше създадена за друг свят, различен свят, а не за това брутално и знойно място. Градът рано или късно щеше да я изяде. Това беше очевидно.
Тя усети погледа му и му се усмихна неустоимо.
— Е, нищо не е вечно, нали?
— Да — отвърна Андерсън със свито гърло.
Гледаха се в очите. Блузката ѝ се беше разтворила отново, разкриваше линията на шията ѝ, вдлъбнатината между гърдите. Емико не посегна да се прикрие, само го гледаше сериозно, тържествено. Нарочно ли го правеше? Искаше да го насърчи ли? Или съблазънта ѝ беше в природата? Може би го правеше несъзнателно. Безусловен инстинкт, вграден в ДНК-то ѝ като непогрешимия ловен инстинкт на чешърките, срещу който птиците нямаха шанс. Андерсън се наведе към нея разколебан.
Емико не се дръпна, напротив, приближи се. Устните ѝ бяха меки. Андерсън плъзна ръка по бедрото ѝ, разтвори блузката и бръкна вътре. Тя ахна и се притисна към ръката му, устните ѝ се отвориха за него. Искаше ли го? Или просто се подчиняваше безропотно? Способна ли беше изобщо да откаже? Гърдите ѝ се притискаха в шепата му. Ръцете ѝ се плъзнаха надолу по тялото му. Андерсън усети, че се е разтреперил. Трепереше като шестнайсетгодишно момче, направо се тресеше. Дали пък генетиците не я бяха снабдили с феромони? Тялото ѝ му действаше опияняващо, като наркотик.
Забравил за улицата, за Лао Гу, за всичко, той я дръпна към себе си и плъзна жадно ръка по съвършената плът на гърдите ѝ.
Сърцето на пружинниковото момиче запърха като пойна птичка в шепата му.
11.
Джайде изпитваше известно уважение към китайците от Чаожоу. Техните фабрики бяха големи и добре управлявани. Заселили се бяха в кралството преди поколения и бяха верни до гроб на нейно величество Невръстната кралица. И нямаха нищо общо е жалките китайски бежанци, които бяха пристигнали на тумби от Малая и бяха залели страната му с надеждата да получат помощ, след като бяха настроили срещу себе си малайците. Ако бяха поне наполовина умни колкото сънародниците си от Чаожоу, малайските китайци щяха да приемат исляма още пред поколения и да се вплетат в тъканта на малайското общество.