Купата на небесата

Клиф не искаше да зарязват екипировката, но Тери имаше право. Дори при ниската гравитация ремъците на раниците се впиваха в раменете след целодневно скитане.

Скриха по-тежките инструменти под едни скелетоподобни дървета и отбелязаха мястото. След това тръгнаха, като използваха отработените методи. Ейби и Тери се движеха отпред, вляво и вдясно. Отзад вървяха Клиф и Хауард, а помежду им Ирма. Не излизаха на полянките и не говореха, ползваха само сигнали с ръце.

Растителността беше странна. Лозите се извиваха конвулсивно, сякаш опитваха да пробият дебелата си обвивка. В гората се чуваха дребни невидими животни. Птиците крякаха забързано, а не чуруликаха като земните. По някое време чуха заплашително бръмчене и видяха гъст храсталак от скупчени кафяви растения с трептящи листа, които бръмчаха като пчели. Клиф не виждаше смисъл от тази динамика, освен ако…

— Може би са като вятърни мелници и генерират енергия — прошепна той на Ирма.

— За какво?

— Не знам.

Заобиколиха жужащата мрежа, която бе широка стотина метра. Клиф се зачуди дали тази изкуствена екология не използва и директно генерирана електрическа енергия, а не само слънчевата. Може би цялата структура бе една гигантска електрическа система. Космическият вакуум беше само на няколко метра, а металната конструкция можеше да предава електричество до далечни точки. На въпроса „защо“ нямаше отговор.

— Оттам се чува някакъв странен шум — обади се Тери и посочи наляво. Вслушаха, се и чуха тракане, сумтене и скимтене.

— Ей там има хълм — каза Ирма. — Да се покатерим на дърветата и да огледаме.

Изкачиха няколкометровото възвишение и се покатериха на извитите дървета.

— Птиците! — прошепна Хауард.

Клиф се изкачи по един клон, който не спираше да го боде с трънчетата си — естествената защита на дървото срещу някакъв хищник, — и видя поляна, над която кръжаха странни машини. Четири въздушни коли, държащи се на метър-два над изумрудената зеленина. В отворените им кабини имаше по двама или трима от Птичите хора. Въздушните коли се движеха в кръг и Клиф зърна плячката им — едро животно, което подскачаше по поляната. Имаше три крака и се опитваше да избегне ловците. Голямата му космата глава се въртеше трескаво в търсене на път за бягство.

От една от колите полетя копие и удари животното в хълбока. То изскимтя и отскочи. Една едра птица се изправи в колата си и също хвърли копие, но пропусна. Колите се движеха в схема, сякаш това беше някаква игра или ритуал.

Животното изскимтя отново, когато в тялото му се заби ново копие, и се олюля.

Следващото копие сложи край на мъките му и животното падна и застина.

Колите кацнаха и Клиф се възхити на безшумната им грация. Дали бяха с магнитно задвижване? Имаше логика, ако разполагаха с мощни електромагнити. Проводниковата структура на Купата се намираше на няколко метра отдолу и осигуряваше повърхност, позволяваща на колите да се движат чрез магнитно съпротивление.