Купата на небесата
- Автор: Бенфорд Грегори, Нивен Ларриё
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Издателска къща "Бард"
- ISBN: 978-954-655-453-6
- Переводчик: Красимир Вълков
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Купата на небесата». Краткое содержание книги:
Задачата на Джам беше да ги държи близо до атмосферата, за да улавят слабия сигнал на Бет. Летяха толкова близо, че земята отдолу изглеждаше като равна повърхност, безкрайна синьо-зелена стена, осеяна с облаци и морета, по-големи от всяка планета. И всичко това под постоянния блясък на звездата и струята, които хвърляха в дълбоката атмосфера сияния, сенки и светлини.
Редуинг — виждаше напрежението на Джам — попита:
— Още колко можем да издържим на този валс?
— Ден, най-много два.
— А после?
— Ще трябва да използваме реакционните двигатели.
— Не можем да си позволим да хабим реално гориво.
— Знам. — Воднистите очи на Джам се обърнаха към капитана. — Но не мога да променя законите на механиката.
— Джам, чувам само ала-бала. Време е да помислим сериозно, иначе ще изгубим връзка с нашите хора.
Почти щеше да каже „моите“, но се удържа. Твърде собственически дори за капитан. Трябваше да изглежда спокоен и съсредоточен, да е над суматохата и да мисли за по-широката картина.
Реши да остави за малко Джам на мира и тръгна през командната кабина, като оглеждаше дисплеите за евентуални неприятности. Бяха събудили само малка част от екипажа, за да съхранят запасите, но дори тези няколко човека го изгледаха нервно, докато минаваше покрай тях — наблюдаващ, но и някак отдалечен.
Редуинг мина покрай биосектора и спонтанно реши да влезе. Лъхна го силна миризма. Едно от прасетата се бе измъкнало. Изквича и се изпърдя. Това обаче се оказа само увертюра: прасето се изсра на палубата, след което се обърна и побягна.
Редуинг нямаше намерение да чисти. Обади се на полевия биолог Кондит и тя дойде и сви рамене.
— Съжалявам, капитане. Измъкна се, докато им давах храна.
— С какво се хранят?
— С всичко. Остатъци, човешки отпадъци от въздушните филтри. Дори със собствените си лайна, ако ги оставиш.
— Може би трябва. Така им се пада.
Тя го прие сериозно и кимна.
— Да, може да помогне в хранителното рециклиране. Ние извличаме осемдесет процента от азота в урината, но почти нищо полезно от твърдите отпадъци. Може би трябва да ги даваме на прасетата.
Редуинг хареса донякъде идеята. „Да ядат лайна! Мария Антоанета го е казала точно“. Все пак успя да запази сериозно изражение и отсече:
— Проучи възможностите.
Върна се в централния коридор и вдиша с облекчение рециклирания въздух. Трябваше да внимава да не показва чувството си за хумор.
Надяваше се, че никой на кораба няма достъп до досието му. Десетилетия преди да бъде построен „Слънцетърсач“ той презираше идеята за междузвезден Ноев ковчег и бе написал заядливо писмо до програмата. Предлагаше им да изпратят роботизирани кораби с просто съобщение. „Направете десет копия на това съобщение и добавете името си в края, след което го изпратете на десет разумни раси. След четири милиарда години името ви ще стигне най-отпред в списъка и ще управлявате галактиката“.
Шега, бързо забравена. Комисията, която му бе поверила командването, не я спомена. Може би не ѝ бяха обърнали внимание. Но сега не можеше да се прави на шут.
Когато се върна на мостика, Джам го погледна и каза:
— Капитане, мисля, че… — Млъкна, сякаш смяташе, че идеята му е твърде налудничава. — Ами, може да опитаме да натрупаме плазма, като… като се доближим до струята.
— Твърде е опасно. За малко нямаше да успеем да прелетим през нея.
— Само ще я доближим, без да навлизаме в турбулентната топлина.
Редуинг се усмихна. „Турбулентна топлина“ беше добро описание.
— Да гребнем малко плазма и да я складираме?
— Вярвам, че можем, ако разтегнем кръстосаната секция на греблото.
— Но това ще ни отдалечи твърде много от Купата. С голямо делта-ви.
— Изчислих, че можем да наваксаме с натрупаните резерви.
Очите на Джам казваха, че решението е на Редуинг.
— Но ще загубим връзка с Бет, нали? И едва ли ще можем да се свържем с групата на Клиф с новата антена на Аяан.
Джам кимна.
— Да, така е. Но можем да се ускорим силно, ако се плъзнем покрай Купата и се върнем в рамките на десет дни.
— Планирай го — каза Редуинг. — Искам да дам шанс на Аяан да засече Клиф. След това ще видим.