Купата на небесата

Дремнаха и се събудиха с обичайното схващане от спането на открито. Закусиха с остатъка от гущерите и продължиха в гъстата гора. Мисията им беше да изследват и проучват и Клиф се движеше внимателно, като не позволяваше на несигурността да го командва.

От някакви високи дървета се разнесе силен шум. Отляво се чу крясък и те тръгнаха предпазливо натам. Последва басово ръмжене и нови крясъци.

Стигнаха до една широка поляна и я заобиколиха. Малко по-нататък гората свършваше и Тери им махна да се движат приведени.

Във високите клони над главите им се разнесе дърдорене и Клиф се надигна и се огледа.

Цялата гора беше оживена, но най-силно се носеха крясъците на приматите — маймуни, но по-едри и странни. В крясъците имаше някаква система: отривисти ноти, носещи се по основната басова линия, като изпети думи.

Клиф се промъкна до последните дървета и вдигна бинокъла към каменистата равнина.

Осмина Птичи хора преследваха група примати.

Бяха на около двеста метра.

Птичите хора тичаха с високи подскоци. Носеха някакви инструменти в дългите си ръце. Перата им бяха в жълто и алено. Възлестите им крака бързо стопяваха разстоянието между тях и плячката им.

Бягащите примати бяха високи, с дълги крака и още по-дълги ръце — имаха по четири. Крещяха разтревожено, а после внезапно се разделиха на групи по трима.

А после Клиф видя нещо невероятно. Всеки последен в тройките спираше и стреляше по преследвачите с нещо подобно на арбалет. Изстрелите бяха неточни и Птичите хора лесно отбягваха стрелите. Стрелялият примат хукваше напред, а следващият в тройката спираше и също стреляше. Междувременно този в средата презареждаше.

Навсякъде летяха стрели. Приматите и птиците пищяха и викаха — истинска суматоха.

Един от Птичите хора бе уцелен, но стрелата просто заседна в плътната перушина и той я измъкна и я захвърли встрани. Приматът вече се бе затичал, а следващият спираше и се прицелваше — класическа тактика за отстъпление. Този път стрелата улучи точно и една птица преплете крака и се строполи.

Птиците нададоха гневно крякане, ускориха и се изравниха с приматите.

Нещо светна ярко и над равнината отекна гръм. Няколко от Птичите хора стреляха едновременно и приматите избухнаха в пламъци. Писъци, падащи тела и мятащи се крайници.

Останалите примати се паникьосаха, разпръснаха се и побягнаха; само малцина се опитваха да стрелят.

Птиците ги прегазиха. Някои даже не ползваха лъчевите си оръжия, а подскачаха във въздуха и се стоварваха върху приматите. Клиф чуваше звука на чупещи се кости.

Последният примат се завъртя и закрещя към птиците, но те просто скочиха върху него и почнаха да го тъпчат.

А после затанцуваха над труповете, като издаваха силни резки звуци. Острите им клюнове се забиваха в телата на приматите, ръцете им се стрелкаха към небето с радостна енергия.

Клиф гледаше ужасен.

— Господи! — прошепна Тери.

Клиф си бе помислил, че това място е някакъв парк.