Купата на небесата

— Не ми приличаше на покана — обади се Ирма.

— Вижте! Проблемът с извънземните е, че са извънземни. Може да сме останали с погрешно разбиране.

Ейби поклати глава.

— Няма значение. Не можем да живеем вечно тук. Какъв е планът?

Клиф въздъхна. Ирма беше права — всички се водеха по него. Искаше му се да е по-сигурен, но въпреки това заговори:

— Ще се спотайваме. Ще се придвижим с пясъчния кораб към огледалната зона. Движим се с добра скорост. Може да стигнем за около месец.

— Тук месеците не важат.

— Е, все някак трябва да отчитаме времето — каза Ирма. — Да го наречем милион секунди, а?

Останалите се засмяха — най-доброто, което можеха да направят в тази ситуация. Клиф ги огледа и реши, че моментът е подходящ.

— Надявам се да открия някакъв достъп до огледалната зона. Видяхме, че там, близо до дупката, има големи конструкции. Тези, които управляват това нещо, сигурно са някъде там.

Тери гневно поклати глава.

— Трябва да говорим с тези същества. Вижте какво са построили!

— Е, и? — попита Ирма.

Тери примигна.

— Да са доближим до населените региони. Стигаме сме се мотали из пустинята.

— Съгласен съм — обади се Хауард.

— Не ми харесва да играем по техните правила. Може да си мислят, че сме нашественици и че трябва да ни елиминират.

Ейби се намръщи и вирна брадичка.

— Ние избягахме, забравихте ли? Може да не са доволни от това.

Тери поклати глава.

— Сигурен съм, че ще научим повече, ако ги наблюдаваме отблизо, а не да се мъчим да пътуваме милиони километра до Дупката.

— Как? — настоя Ирма.

— Когато вчера се покатерих на онова сухо дърво, видях тъмна ивица ей в онази посока — отбеляза Ейби. — Зеленикава. Може да е гора.

— Ще има повече дивеч и по-добри укрития — каза Тери. — Да тръгнем натам и да потърсим някакви местни. Да ги наблюдаваме и да се учим.

Докато обсъждаха идеята, Клиф ги гледаше. Познаваше типове като Тери в университета. Хора, които обичаха да се мотаят, да пият и да философстват и на пияна глава да ти обясняват какво да очакваш от живота. Общо взето стандартни задници. Клиф почти не беше контактувал с Тери, когато подбираха екипажа, преди векове в реалното време. Но сега, докато го опознаваше, беше доволен, че не разполагат с алкохол. С няколко питиета Тери можеше да причини сериозни проблеми в групата. А може би и без тях.

Да, увереността пред лицето на колебанието беше добра стойка за лидер. Но само ако бе подплатена с много мисъл.

— Предлагам да гласуваме — каза Ейби.

— Става — обади се Хауард за пръв път от доста време. Продължаваше да чопли неприятната драскотина на прасеца си.

— Кой е за предложението на Тери? — попита Клиф. Три ръце — Ейби, Хауард и Тери. Клиф сви рамене.

— Добре. След като хапнем, тръгваме.

— Иска ми се да бях на „Слънцетърсач“, а не да бягам и да се крия — заяви с копнеж Ирма.

Останалите кимнаха.

Малко по-късно Клиф осъзна, че тя има право. Но тук си имаше и добри страни. Можеха да работят със същността на проблема, да проучват мястото, а не да стоят безсилно в орбита. А и не беше скучно. „Приключение е, когато някой друг рискува живота си някъде далече…“