Купата на небесата

Страничните канали изглеждаха древни и Клиф държеше сенките им под око. От ерозиралата земя стърчаха каменни руини и изкривени метални конструкции. Тери вдигна няколко парчета от земята, но бяха твърде ръждясали, за да разбере предназначението им. Скоро се натъкнаха на рухнала сграда от дълги каменни блокове, бледи отстрани и изгорели по ръбовете.

— Пожар? — предположи Ейби.

— Така изглежда. — Ирма дръпна едно от парчетата и цялата каменна грамада поддаде и рухна. Всички отскочиха встрани.

Под срутилите се камъни лъсна метал и те почнаха да го разчистват. Приличаше на голяма кутия.

Ейби употреби голяма част от заряда на лазера, за да я разреже. Използваше най-силната честота и най-мощните настройки, но материалът бе по-твърд от познатите им сплави. Накрая успяха да отворят кутията. Вътре имаше метални решетки, обвити с поликарбон, и някакви странни черни плоскости с портове и жички.

— Прилича на електроника — каза Тери.

— И какво прави според теб? — попита Клиф. Това не беше по неговата част.

Ейби разпръсна металните решетки по белите камъни.

— Няма значение. Въпросът е с какво може да ни е от полза.

— И с какво?

Ейби се ухили. Беше кисел през последните дни, но сега, пред техническото предизвикателство, се бе оживил.

— Можем да усилим антената. За комуникаторите.

— Няма да е лесно да се настрои съпротивлението.

— Обичам предизвикателства.

Не откриха почти нищо повече освен отдавна срутени сгради. Сред руините нямаше очевидни ресурси нито примитивни видове като в долнопробните филми; нямаше нищо.

Електрониката беше твърде тежка за носене, но Ейби искаше решетките.

— Добре — каза Тери. — Но ще си ги мъкнеш ти.

Докато вървяха към кораба, Клиф се чудеше как се е оформила тази пустинна зона и дали тукашният климат се нуждае от обширни пусти местности, за да функционира. Трябваше да има мащабни атмосферни движения на водата, също като на Земята, но той не успяваше да разбере как работят нещата тук само по движението на облаците. Земният въздух се движеше в няколко кръгови маршрута и накрая всичко се решаваше на полюсите. Но единственият полюс на Купата бе в региона на Дупката. Как ли се отразяваше това?

И Земята, и Купата се въртяха, така че и в двете действаше кориолисовата сила — с всичките ѝ усложнения като ураганите. Но самият размер на Купата го караше да се чуди дали въобще е възможно тук да важат същите правила. Циклоните зависеха не само от въртенето, а и от нагряването и атмосферата. Тук мащабите бяха хилядократно по-големи!

На Земята имаше странности и възприятия, които бяха погрешни, но може би важаха тук. Хората мислеха, че водовъртежите се въртят различно в северното и южното полукълбо, но това бе илюзия. Щеше да е забавно да провери дали е вярно и на това място.

Тези мисли изглеждаха безкрайно завеяни, докато се носеха под постоянното слънце. От време на време казваха по нещо, но бе по-добре да мълчат и да наблюдават околността. Имаше съвсем малко животни, а птиците бяха подозрително по-големи от земните. Явно предпазливостта беше универсална политика.