Купата на небесата

В този момент забеляза, че е излязъл от дърветата. Почувства се сам и уязвим. Погледна към небето, което за щастие бе празно, и побърза да се скрие. „Като уплашен гризач“.

Не успя да заспи пак. Беше сънувал леко еротичен сън с Бет. Най-големият проблем беше в безкрайния ден. Всички имаха трудности със спането, защото непрекъснато имаше нещо будно и активно, шумолящо в растителността и стряскащо нервите им. Въпреки това в момента останалите похъркваха и Клиф им завиждаше. Е, поне щеше да има време за мислене и планиране.

Легна отново и погледна към полускритата от растителността звезда. Струята беше като драскотина в небето, трептяща от завихряния и мърдащи нишки. В основата, където излизаше от звездата, се виждаха примигващи ярки светлинки. Започваше да свиква с небето тук, а това беше опасно.

Твърде много от нещата тук изглеждаха познати — внезапните светкавици, дъждецът, поривите на вятъра, — но бръмченето отпреди малко носеше важно предупреждение. Бяха на странно място и измамните прилики с познатия им свят бяха опасни.

Трябваше да използват всичко и най-вече заблуда. Разкъсваха се между нуждата да останат скрити и желанието да проучват. Бяха маскирали превозното си средство, за да е с цвета на пустинята. Отдалече не се виждаше, но отблизо движението привличаше погледа. Въздушните патрули, които мяркаха в далечината, засега ги бяха пропуснали и Клиф се надяваше, че губят интерес, защото ги забелязваха все по-рядко. За щастие в пустинята явно не живееха интелигентни същества.

Но неговата петорка ставаше все по-гладна и навъсена. Бяха се научили да откриват и да застрелват дивите гущери, които живееха по скалите. Месото им беше жилаво, но когато го опечаха, им даваше така нужните протеини. Ядяха настървено. Беше им по-трудно да откриват карбохидрати, а водата винаги бе проблем.

Клиф опитваше да открие ядливи растения, но не беше лесно. Това бе извънземна екология, на всичко отгоре без нощ. Какво причиняваше това на растителната еволюция? Какви защитни механизми развиваше? На Земята основната защита срещу хищници бяха отровите. Типичен пример за ефективност беше тютюнът в тропиците, където нямаше зима, която да убива насекомите.

Но в тази купа също нямаше зима, която да спасява растенията и животните от постоянното хищничество. Клиф очакваше да се натъкне на множество отрови, маскировки и заблуди. Вече бе открил растения, които приличаха на камъни и дори скелети. Жилавите гущери светкавично отскачаха встрани, защото имаха два предни крака и един заден, пригодени за резки скокове. Какво ли ги застрашаваше? Еволюционното приспособяване означаваше, че наоколо има по-едър хищник, но досега не бе виждал такъв. Може би този регион си беше под доминацията на гущерите.

Хората бяха нови тук и повечето същества не им обръщаха внимание. Понякога големите птици връхлитаха и се опитваха да им изкълват очите, явно бъркайки ги с някаква по-лесна плячка — но каква?

Всички бяха отслабнали. Хауард, който беше като магнит за всякакви падания и контузии, си беше направо изпосталял. Разчитаха на Клиф да открива храна и той имаше спорадичен успех, но идеите му вече се изчерпваха.