Купата на небесата

— И опитаха да ни пленят — довърши Тери.

— Не им дадохме шанс за преговори — настоя Ейби.

— Те заловиха групата на Бет — каза Ирма. — И вижте какво направиха с приматите. Които също използват сложни инструменти. Имам предвид арбалетите.

— Не можем да разчитаме, че с нас ще се отнасят различно — заяви спокойно Хауард.

— Съгласен съм — отвърна Клиф. — Да помислим какво ще правим сега.

— Все още смятам, че трябва да видим как функционира обществото им — каза Тери. — Може би ако…

— Твърде е опасно — пресече го Клиф.

— Но прекосяването на пустинята също е опасно — каза Хауард. — А и не ни учи на много.

Всички се съгласиха.

— Почва да ми писва да седя в този корпус, да го пренасям над скалите и да търся вода. А гадните пясъчни бури… Трябва да си намерим по-добър транспорт, иначе ще ни хванат.

Отново съгласие. Клиф видя, че ужасяващите убийства, на които бяха станали свидетели, имат и положителен ефект. Страхът ги обединяваше.

— Да уловим малко дивеч, да поспим и след това да тръгваме.

Хауард и Тери се оживиха. Те наистина се забавляваха да убиват неприятните гущери и незабавно тръгнаха към най-близката суха местност. Черно-кафявите същества обикновено живееха под грамади от камъни, които си строяха сами. Номерът беше да ги сбараш навън, а Тери имаше талант да примамва бързоногите съскащи създания с остатъци от предишната плячка. Явно те нямаха нищо против да ядат собствения си вид.

— Може би това са извънземните адвокати — каза Ирма и всички се разсмяха.

Ейби извади апаратурата, която бе донесъл, и започна да я човърка с инструментите си. Ирма тръгна да търси ядливи растения, но гледаше да не се отдалечава от лагера. Клиф опита да се отпусне. Не спеше добре. Но постоянно топлото и слънчево време беше новата норма на живота и нямаше какво да се направи, така че след малко той задряма.

Събуди го крясъкът на Ейби.

— Какво става? — попита Клиф сънено. Сънуваше Бет и не искаше да напуска топлия комфорт на илюзията.

— Успях! — Ейби беше подпрял апаратурата на едно дърво. Излъчвателят му беше включен в нея и той размахваше развълнувано комуникатора си към Клиф. — Успях да засека „Слънцетърсач“.

Клиф се разбуди мигновено.

— Какво? Може ли да говорим с тях?

— Мощността е скапана и аудиото вероятно не работи. Но мога да им пратя текстово съобщение. Ето, пращам го…

И след секунди възкликна:

— Отговориха! Редуинг е… Изпраща ни файл!

Няколко дълги минути двамата се взираха в комуникатора. Накрая устройството изпищя и се появи картина — голяма лилава сфера. В десния ъгъл имаше символ на зелен палец.

— Това съм го виждал — каза Ейби. — Зеленият палец сигурно значи, че става за ядене.

— Покажи следващата страница — подкани го Клиф.

След двайсетина картинки имаше няколко растения, които бяха яли.

— Откъде ли ги е изровил Редуинг? — попита Клиф.

— Вероятно от групата на Бет и ни ги препредава.

— Браво на него. Това съм го виждал. И това също. А, схванах. Това е меню! — Следващите страници съдържаха растения и животни, обозначени с червени кръстосани показалци, като очевидно предупреждение. — И антименю. Червените са опасни, зелените стават. — Клиф се засмя. — Брей, Лау Пин е голям тарикат.