Дребната старица, която наруши всички правила
- Автор: Ингелман-Сундберг Катарина
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191504763
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дребната старица, която наруши всички правила». Краткое содержание книги:
– Така е. Когато живееше с татко, никога не смееше да каже как се чувства. Той винаги се налагаше. Нейната роля беше само да организира изискани вечери и да играе добра домакиня. Сигурно не се е забавлявала особено. Добре, че се разведоха – а сега тя е беглец от закона!
– Поне е дръзнала да предприеме нещо. Преди винаги искаше да угоди на всички. Тя е от онова поколение жени, които са научени да вярват в Бога, да се грижат за домакинството и да прислужват на съпрузите и децата си. Защо татко не виждаше, че е нещастна?
– Защото мислеше само за себе си. Но сега тя си го връща за всичко това. Знаеш ли какво? Цялата история започва да ми харесва – каза Андерс и пъхна ръце дълбоко в джобовете си.
– Майка ми прилича на някоя метална пружина в стар матрак. Дълго време са я натискали, но изведнъж изскача навън и вече е невъзможно да се пъхне обратно – каза Ема и се изкикоти.
– И все пак престъпница? Никога не съм си представял такова нещо. От друга страна, прочете ли какво пишеше във вестника? „Един от най-големите обири на творби на изкуството в Швеция“! Дявол да го вземе, започвам да се възхищавам от това, което е направила мама. Поне е предприела нещо, за да промени живота си, докато аз си карам по старите релси. Колкото и много да работя, само става по-зле.
– Всички сме така – съгласи се Ема.
– Да, но моята заплата вече не ми стига. Откакто смениха водопроводната инсталация в нашия блок, наемът се вдигна тройно и двамата с жена ми ще трябва да се преместим. А никак не ми се иска да живея в предградията.
– Ами тогава ще трябва и ти да станеш престъпник – каза Ема. – Или да помолиш мама за аванс от наследството.
– Може и да няма никакво наследство. Мама като нищо ще живее още двайсет години.
– Прав си. Освен това трябва да направим нещо, за да заслужим изобщо това наследство.
Ема погледна към сивата сграда с облицовка от азбест, в която беше живяла майка й през последните няколко години, и дълбоко си пое дъх.
– Ако все пак отиде в затвора, трябва да я посещаваме по-често. И да се грижим за нея. В противен случай ще се наложи да търсим пари от друго място.
– Ти също започна да говориш като престъпник, дявол да го вземе.
– Е, все още не съм стигнала дотам – каза Ема. – Но нейният пример е доста вдъхновяващ...
Временно заместващата чистачка Петра отиде да вземе количката си от новото крило на хотела, но там я очакваше изненада. Гумените й ръкавици ги нямаше, както и картините, които беше свалила от стената на апартамента „Принцеса Лилиан“. Беше изчезнал и спреят за почистване на прозорци, а препаратът за под беше почти свършил.
Петра се ядоса на себе си. Смяташе да прибере количката обратно в склада и отиде до новото крило само за да остави картините от апартамента „Принцеса Лилиан“. Но точно тогава приятелят й се обади по телефона. Беше я видял с някакъв непознат в бара и настояваше за обяснение. Отне й много време да го убеди, че онзи мъж е един от колегите й. Разговорът толкова я ядоса, че съвсем забрави за количката. Вече пътуваше с метрото към къщи, когато се сети, че я беше оставила в новото крило. А сега вече беше твърде късно. Някой беше използвал количката и картините бяха изчезнали безследно.
Тя ги потърси сред другите картини, но не ги намери. Известно време се чуди дали не трябваше да съобщи на управата на хотела, но се притесняваше, че може да е направила нещо, което не е разрешено. Все пак не искаше да рискува работата си. Ако никой друг не беше разбрал, нямаше нужда да казва нищо. Картините щяха да се появят отнякъде.
Тя зареди количката с нов спрей за прозорци и неразпечатана опаковка почистваща течност за пода, взе нови ръкавици и се качи в асансьора. Както обикновено, имаше много работа.
37.
Матрос Янсон караше между складовете в района на доковете „Варта“. Спря колата пред портала и го отвори с дистанционното. Кеят беше пуст – не видя никого, освен един самотен докер, който подремваше на някакъв палет. Янсон продължи и спря пред склад 4Б. Алансон слезе от колата, отключи вратата и с умели жестове помогна на своя колега да направи маневра, за да влезе на заден ход с ремаркето напред. Янсон изключи двигателя и слезе от колата.
Макар че бяха взели този склад под наем едва преди девет месеца, той вече започваше да се запълва. Покрай едната стена бяха подредени множество палети, един компресор и няколко автомобилни гуми, а отсреща имаше лавици, върху които бяха сложени всякакви неща. Виждаха се автомобилни части, контрабанден алкохол, месингови тръби и други боклуци. Но най-много бяха велосипедите. Трябваше да ги продадат директно в Естония, но полицията научи за това и се наложи да ги скрият за известно време.