Дребната старица, която наруши всички правила

– Да не би да не се отнасяте добре с пенсионерите в старческия дом „Диамант“? – попита Андерс, когато Барбара се върна. – Никой не иска да отиде доброволно в затвора, нали?

– Възрастните хора могат да бъдат малко особени – отговори лукаво Барбара. – С тях човек никога не знае. Искате ли кафе? Имаме кафемашина.

– Да, моля – отговори Ема.

– Имате ли монета от пет крони? – попита сестра Барбара и протегна ръка към тях.

И Ема, и Андерс й дадоха по една монета. Барбара отиде да им донесе кафето, а те продължиха да четат сутрешните вестници. В тях също имаше много за обира.

– Мъчи ме съвестта – обади се Ема след малко и остави вестник „Дагенс Нюхетер“. – Трябваше по-често да идваме на гости на майка.

– Да, тогава нищо такова нямаше да се случи – призна Андерс, но замълча, когато Барбара се върна с кафето. – Имате ли кифли? Не ни остана време да обядваме.

– Съжалявам, но...

– Може би някакъв кекс или бисквити?

– За съжаление....

Ема погледна към купчината вестници на дивана. До тях имаше два екземпляра от вчерашния „Експресен“. Тя остави чашата си и взе единия вестник.

– Вчера не успяхме да си купим вестника. Може ли да го вземем?

– Не – отговори сестра Барбара. – Опасявам се, че вестниците са собственост на старческия дом.

В този момент Андерс се разсмя.

– Хайде да си тръгваме, Ема – каза той, изправи се и отиде до вратата.

– А стаята? – попита сестра Барбара. – Трябва да решим какво ще правим с нея.

– Засега ще я задържим. Мама все още не е осъдена, а докато не са тук, поне няма да се бъркате за кафе.

Сестра Барбара го погледна стреснато. Беше си направила труда да се свърже с децата на Кристина, а те се отнасяха с нея по този начин? Може би все пак трябваше да ги почерпи по едно кафе за сметка на старческия дом.

– Добре, засега ще я оставим, но има и нещо друго...

Барбара започна да кърши ръце, защото не знаеше как точно да се изрази.

– Ами да, става въпрос за нашия разговор тук. Ще ви бъда благодарна, ако си остане между нас. Предпочитам името на старческия дом „Диамант“ да не бъде свързвано с това престъпление.

– Не искате да се разбере, че майка ни е живяла тук?

Сестра Барбара кимна и се изправи.

– Знаете ли какво си мисля? – попита Андерс. – Ако на нея и на останалите им харесваше тук, това никога нямаше да се случи. Трябва да се замислите как поддържате дома.

Двамата спряха на вратата и Ема се обърна:

– Между другото на ваше място бих се погрижила за гостите, които са останали тук, за да не избягат и те.

С тези думи братът и сестрата излязоха навън.

Двамата спряха за малко във фоайето. Андерс трябваше да се връща на работа в Центъра за преквалификация; Ема искаше да мине през магазина, преди да се прибере. Откакто беше забременяла, работеше на половин ден.

– На майка не й е било лесно тук. Все пак винаги е живяла в голям апартамент в район „Йостермалм“ – каза Ема. – Много смело от нейна страна да избяга по този начин.