Върховният повелител
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989066
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховният повелител». Краткое содержание книги:
Сония е научила много в Гилдията и останалите ученици вече се отнасят към нея с неохотно уважение. Но тя не може да забрави какво е видяла в подземната стая на Върховния повелител — нито неговото предупреждение, че древният враг на страната им отново се надига. Колкото повече научава, толкова повече се засилват съмненията й в думите на водача на Гилдията. Възможно ли е действителността да е наистина толкова ужасяваща, колкото твърди Акарин или той просто се опитва да я примами в осъществяването на някакъв неописуемо мрачен план?
— Не съжалявайте, Фаранд. Това е част от измамата. Начин да ги убедим да ни се доверят.
Фаранд се намръщи.
— Не ви вярвам.
— Така ли? – Денил се насили да се усмихне. – Когато пристигнем в Киралия, Върховният повелител ще го потвърди. Негова беше идеята да се престорим на любовници, за да могат заговорниците да си помислят, че имат с какво да ни изнудват.
— Но онова, което Ройенд разказва, е истина – рече тихо Фаранд. – Когато ви видях заедно, веднага го усетих. Не се тревожете. Не съм разкривал пред никого моите възгледи по въпроса. – Той отново се прозя. – И няма да го направя. Но не мога да спра да си мисля, че навярно грешите за Гилдията.
— В какъв смисъл?
— Все ми повтаряте, че Гилдията винаги е честна и благоразумна. Но по начина, по който останалите магьосници реагират на новините за вас, започвам да си мисля, че въобще не е така. Освен това не е честно, че вашият Върховен повелител ви е накарал да разкриете нещо такова, след като е знаел как ще реагират останалите магьосници. – Клепачите му се затвориха, след което отново се отвориха с пърхане. – Толкова съм уморен. И не се чувствам много добре.
— Починете си тогава.
Младият мъж затвори очи. Дишането му веднага се забави и Денил предположи, че е заспал.
„Никакви разговори тази вечер – помисли си той. – Ще бъде дълга нощ”.
Денил погледна през прозореца към другите кораби. Значи Ройенд беше решил да си отмъсти. „Няма никакво значение какво си мисли Фаранд – каза си той. – Щом Акарин съобщи, че всичко е било измама, никой няма да повярва на дема”.
Всъщност беше ли Фаранд прав? Наистина ли не беше правилно Акарин да се възползва по този начин от него и Тайенд? Денил не можеше повече да се преструва, че не знае, че елийнецът е момък.
Щяха ли отсега нататък хората да очакват от него да избягва Тайенд?
Какво ли щяха да кажат, ако не го направеше?
Той въздъхна. Мразеше да живее в страх. Мразеше да се преструва, че за него Тайенд е просто полезен помощник. Но не таеше никакви илюзии, че ще може смело да признае истината и по някакъв начин да промени отношението на киралийците. А Тайенд вече му липсваше – сякаш беше оставил част от себе си в Елийн.
„Мисли за нещо друго” – каза си той.
Мислите му се прехвърлиха към книгата, която Тайенд бе „заел” от дема. Тя се намираше в багажа му. Не беше споменавал пред никого за нея, дори и пред Еренд. Макар намирането й да го беше убедило, че е време да арестуват заговорниците, той не смяташе, че е необходимо да разкрива съществуването й. А и не искаше да го прави. Дори само с прочитането на онези откъси, Денил беше нарушил закона срещу черната магия. Думите все още витаеха в мислите му...
„По-обикновените умения включват способността да се създават „кръвни камъни” или „кръвни бисери”, които усилват способността на създателя им да общува мисловно с друга личност на голямо разстояние..."
Той се сети за ексцентричния дем в планините, който двамата с Тайенд бяха посетили преди малко повече от година, по време на второто им пътуване в търсене на информация за древната магия Във впечатляващата колекция от книги и артефакти на дем Ладейри имаше и един пръстен, символ на висшата магия, в който бе вграден червен камък. Пръстен, който според дема позволяваше на човека, който го носи, да общува с останалите магьосници, без разговорът им да може да бъде подслушван. Дали камъкът в пръстена не бе един от тези „кръвни камъни”?
Денил потрепери. Беше държал в ръцете си предмет от черната магия? При тази мисъл кръвта му се смрази. Той дори си беше сложил пръстена.
„... и „камъни-хранилища" или „бисери-хранилища", които могат да съхраняват и освобождават магията по различни начини".
Двамата с Тайенд се бяха изкачили в планините над дома на Ладейри и бяха открили древен разрушен град. Там намериха скрит коридор, който, според надписите в стената, преведени от Тайенд, водеше до „Пещерата на абсолютното наказание”. Денил беше преминал по коридора и се бе озовал в голяма зала с куполообразен таван, обсипан с блещукащи камъни. Те го бяха атакували с магически удари, от които едва успя да се измъкне жив.
Кожата му настръхна. Дали това не бяха тъй наречените „камъни-хранилища”? Дали това бе имал предвид Акарин, когато каза, че има политически причини съществуването на пещерата да се запази в тайна?
Камъните в залата бяха заредени с черна магия.
Акарин беше споменал и че залата губи силата си. Очевидни знаеше какво представлява тя. Негово беше задължението да разпознава подобен вид магия и да се справя с нея. Което беше достатъчна причина Денил все още да не показва книгата. Веднага щом пристигнеха, щеше да я даде на Акарин.