Върховният повелител
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989066
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховният повелител». Краткое содержание книги:
Сония е научила много в Гилдията и останалите ученици вече се отнасят към нея с неохотно уважение. Но тя не може да забрави какво е видяла в подземната стая на Върховния повелител — нито неговото предупреждение, че древният враг на страната им отново се надига. Колкото повече научава, толкова повече се засилват съмненията й в думите на водача на Гилдията. Възможно ли е действителността да е наистина толкова ужасяваща, колкото твърди Акарин или той просто се опитва да я примами в осъществяването на някакъв неописуемо мрачен план?
Акарин поклати глава.
— Винаги ли им отнема толкова време?
Той я погледна и повдигна вежди.
— Нима очакваш с нетърпение да ни видиш как се бием?
— С нетърпение? – Сония поклати глава. – Не, не съм нетърпелива. Не спирам да мисля, че колкото по-дълго тя се задържи в града, толкова повече хора ще убие. – Тя замълча за миг. – Семейството ми живее в Северния квартал.
Лицето му омекна.
— Да. Но в копторите живеят хиляди. Шансовете да попадне на някой от роднините ти са малки, особено ако нощем си остават у дома.
— Така правят. – Тя въздъхна. – Но се притеснявам и за Сери, за старите си приятели.
— Убеден съм, че приятелят ти крадец може добре да се грижи за себе си.
Тя кимна.
— Сигурно сте прав. – Когато минаха през градината, тя се сети за сутрешната си среща с Ротан. Усети как я жегва вина. Всъщност не го беше излъгала. Акарин никога не я беше карал насила да учи черна магия. Но Сония се почувства ужасно, когато се замисли как ли ще се почувства Ротан, когато научи истината. Той беше направил толкова много за нея, а понякога й се струваше, че тя му е донесла само беди. Може би все пак раздялата им беше за добро.
Освен това трябваше неохотно да признае, че Акарин беше направил повече от Ротан за доброто й обучение. Ако не я беше притискал, никога нямаше да стане толкова добра във воинските изкуства. И сега като че ли щеше да се наложи да използва тези умения срещу шпионите.
Когато стигнаха до седалището и вратата се отвори, Акарин се спря и погледна нагоре.
— Мисля, че Такан ни очаква. – Той влезе вътре и се запъти към шкафа с виното. – Отивай горе.
Докато се изкачваше по стълбището, тя се замисли за коментара му при Арената. Наистина ли беше доловила гордост в гласа му? Наистина ли беше доволен от постиженията й като ученичка?
Тази мисъл й се струваше странно привлекателна. Може би наистина заслужаваше титлата си: избраницата на Върховния повелител.
Тя. Момичето от копторите.
Сония забави крачка. Като се замислеше, той никога не бе изразявал презрение или отвращение от произхода й. Държеше се заплашително, манипулативно и грубо, но нито веднъж не й беше напомнил, че идва от най-бедните части на града.
„А и как би могъл да погледне с презрение на друго човешко същество? – изведнъж си помисли тя. – Нали самият той е бил роб”.
Корабът принадлежеше на елийнския кралски флот и беше по-голям от виндските съдове, с които Денил беше пътувал досега. Построен предимно за превоза на важни личности, а не на стоки, в него имаше достатъчно място за няколко малки, но луксозни каюти.
Макар че Денил беше проспал по-голямата част от деня, след ставането си установи, че му е трудно да спре да се прозява. Изми се и се облече, а слугата му донесе чиния с печен харел и богата гарнитура от зеленчуци. След като се нахрани, се почувства по-добре, а чаша суми му помогна да се разсъни окончателно.
През малките прозорци на кораба той видя платната на другия морски съд, които блестяха в оранжево под лъчите на залязващото слънце. Денил излезе от стаята и тръгна по коридора към килията на Фаранд.
Всъщност това не беше точно килия. Макар да бе най-малката и най-семплата каюта на кораба, тя все пак беше обзаведена с удобни мебели. Денил почука на вратата. Отвори му дребен магьосник с кръгло лице.
— Ваш ред е, Посланик – каза лорд Барийн с очевидно облекчение, че смяната му е свършила. Той погледна Денил, поклати глава, промърмори нещо под носа си и излезе.
Фаранд лежеше на леглото. Той погледна Денил и леко се усмихна. Върху малка табла стояха две чинии. Съдейки по костите от херел в едната от тях, Денил предположи, че двамата са получили същата храна като него.
— Как сте, Фаранд?
Младият мъж се прозя.
— Изморен.
Денил седна в едно от креслата. Той знаеше, че Фаранд не се чувства особено добре. „И с мен би било същото – помисли си той, – ако знам, че след седмица може и да съм мъртъв”.
Денил не вярваше, че Гилдията ще екзекутира Фаранд. Но магьосници-отстъпници не бяха откривани вече повече от век и изобщо не беше ясно как ще се развият събитията. Най-трудната част бе, че той искаше да успокои Фаранд, но не можеше. Щеше да е много жестоко, ако се окажеше, че е грешал.
— С какво се занимавахте?
— Разговарях с Барийн. По-скоро той разговаряше с мен. За вас.
— Наистина ли?
Фаранд въздъхна.
— Ройенд е разказал на всички за вас и любовника ви.
Денил почувства студени тръпки. Започваше се.
— Съжалявам – добави Фаранд.
Денил примигна изненадано.