Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
- И бездруго не го чувствала свой. Родена била да управлява други светове.
- Къде отишла?
Усмивката на леля ѝ се разшири още малко.
- В един светъл, прекрасен свят. Където нямало нито войни, нито мрак. Съвсем различен от онзи, в който била родена. И там я направили кралица. Достигнала до начин да се скрие в ново тяло, за да не разбере никой какво представлява всъщност, за да не я разпознае дори съпругът ѝ.
- Открил ли я той?
- Не, колкото и да я търсил. Разбрал какво е научила и заедно с братята му усвоили същите познания. Разкъсвали свят след свят, за да я намерят. А щом пристигнали в онзи, който била превърнала в свой дом, не я познали. Дори когато ѝ обявили война, тя не им се разкрила. Надвила ги и двама от кралете, единият от които съпругът ѝ, били прогонени обратно в собствения си свят. Третият останал в капан, ала с почти изчерпана мощ. Пропълзял в земните недра, а постигналата триумф кралица през целия си дълъг, дълъг живот се приготвяла за завръщането му, приготвяла народа си. Защото тримата крале не просто пътували между световете като нея. Натъкнали се били на начин да отварят завинаги портите между тях, изковавайки три ключа за целта. Да владееш тези ключове означавало да контролираш всички светове, да държиш силата на вечността в ръката си. Кралицата искала да ги намери, за да бъде способна да прогони всичките си врагове, да върне най-малкия брат на съпруга си обратно в принадлежащия му свят. За да защити новия си, красив свят. За това си мечтаела цял живот: да живее в мир, без сянката на миналото ѝ да я преследва.
Онзи призрачен спомен пак се обади отдалеч. Сякаш беше забравила да угаси огъня в камината.
- Намерила ли кралицата ключовете?
Усмивката на Майев стана тъжна.
- Според теб намерила ли ги е, Елин?
Елин се замисли. Толкова много от разговорите им, уроците им на тази полянка криеха неизчерпаеми загадки, въпроси, които да разнищва, за да ѝ помогнат някой ден, когато и тя възседнеше трона си с Роуан до себе си.
И ето - като че го беше призовала, мирисът му на заснежени борове изпълни полянката. Разнесе се шумолене на крила и той кацна в облика си на ястреб сред короната на един от великанските дъбове. Нейният принц воин.
Тя му се усмихна, както правеше от седмици, когато я изпращаше до покоите ѝ в двореца край реката. По време на тези техни разходки от гората до обгърнатия в мъгли град бе успяла да го опознае истински, да го обикне. Повече от всичко на света.
Елин пак се извърна към леля си.
- Кралицата е била умна и упорита. Способна на всичко, струва ми се, дори да открие ключовете.
- Така изглежда. Но някак ѝ убягвали.
- Къде са били?
Майев впи тъмен, нетрепващ поглед в нея.
- Според теб къде са били?
Елин отвори уста.
- Мисля, че...
После примигна. И замлъкна.
Усмивката на Майев се върна, нежна и любяща. Каквато бе към нея леля ѝ от самото начало.
- Къде са ключовете според теб, Елин?
Тя пак отвори уста. И пак я затвори.
Сякаш невидима верига я теглеше назад. Отнемаше ѝ думите.
Верига... верига. Елин сведе очи към ръцете си, към китките си. Все едно очакваше да съзре оковите там.
Никога през живота си не бе усещала тежестта на окови. Въпреки това вторачи поглед в една от голите си китки, където можеше да се закълне, че някога бе имало белег. Сега виждаше само гладка, целуната от слънцето кожа.
- Ако страшна опасност грозеше света ни, ако тримата жестоки крале заплашваха да го унищожат, ти къде би потърсила ключовете?
Елин вдигна очи към леля си.
Друг свят. Съществуваше друг свят. Съществуваше като миг от някой сън и в него на китката ѝ имаше белег. Цялото ѝ тяло бе осеяно с белези.
А вреченият ѝ, кацнал над нея... В онзи свят от лицето му, надолу по шията и ръката му се спускаше татуировка. И тази татуировка разказваше тягостна, съкрушителна история. История за загуба. Загуба, причинена от зла кралица...
- Къде са скрити ключовете, Елин?
Спокойната, любяща усмивка не падаше от лицето на Майев. Но някак...
Някак...
- Не - прошепна Елин.
Нещо пропълзя в дълбините на мрачния поглед срещу нея.
- Какво не?
Това не беше нейният свят, нейният живот. Това място, идиличните месеци на учение в Доранел, появата на вречения ѝ...
Кръв и пясък, и яростни вълни.
- Не.
Гласът ѝ проехтя като гръм над смълчаната долчинка.
Елин оголи зъби и впи пръсти в мъха.
Майев се засмя приглушено. Роуан отлетя от клоните и кацна върху разперената ръка на кралицата.
Дори не оказа съпротива, когато фините ѝ бели ръце стиснаха врата му. И го прекършиха.
Елин изпищя. Изпищя и се хвана за гърдите, пронизана от агония заради секнатата свещена връзка...