Ти, който не си за мен
- Автор: Поттер Александра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Ти, който не си за мен». Краткое содержание книги:
— О, извинявай! — смотолевям и побързвам да сритам кучетата обратно в дневната.
— Имаш ли някакви антибактериални кърпички? — промърморва той, триейки лицето си с ръка.
— Не, не мисля.
— А къде ви е банята?
— Надолу по коридора вдясно…
Още преди да успея да довърша, той минава покрай мен и след секунда чувам силното шуртене на водата — очевидно кранчетата са развъртени докрай.
— Всичко наред ли е? — провиквам се аз, затварям кучетата в дневната и хуквам надолу по коридора. Заварвам вратата на банята широко отворена и виждам Нейт, приведен над мивката, да си мие обилно лицето със сапун.
— Да, няма проблеми — кимва той с мокро лице и се оглежда за хавлиена кърпа.
В този момент осъзнавам, че в бързината да подредя апартамента съм забравила напълно за банята. Погледът ми се плъзга през парата. Кърпите намирам на пода, където ги хвърлих, след като се изкъпах. Върху тях се мъдрят и тубичките на всичките мазила, които бях използвала — незатворени. Самобръсначката ми е на полицата над мивката, пълна с пяна за бръснене и косми. И ми иде да потъна в земята от срам.
Пред очите ми изплува безупречно чистата баня на Нейт със снежнобелите кърпи, сгънати и подредени изрядно на рафтовете — баня, излязла от списание.
О, боже, сега той сигурно си мисли, че съм абсолютна повлекана.
— Ще ти дам чиста — казвам, набързо грабвам всичките мокри кърпи от пода и ги хвърлям в коша за пране. После отварям шкафчето, но то е празно. По дяволите! Къде отидоха всички кърпи?! А после си спомням — най-малко пет от тях са метнати по столовете в стаята ми. — Само че като че ли сме ги свършили — промърморвам.
— Няма проблеми. И без това почти изсъхнах — подмята докачливо той. — Готова ли си?
— Почти. Само трябва да довърша грима си.
След като изтрих злощастните доказателства за опита ми да си направя опушен грим, при което бях заприличала на панда, сега се налага да си мацна поне малко спирала.
— Имаше цял час! Какво толкова прави?! — разсмива се той, но в гласа му долавям и раздразнение.
„Или може би е моето раздразнение“ — казвам си наум, едва устоявайки на изкушението да му изредя всичките неща, които свърших за един час с дива скорост в стремежа си да не закъснея. Вместо това изчуруликвам:
— Искаш ли да пийнеш нещо, докато ме чакаш?
— Малко вода би било достатъчно.
— Обаче нямаме минерална. Чешмяната става ли? — питам и се насочвам към кухнята.
— Нямате минерална ли? Е, в такъв случай не — сбърчва нос Нейт. — Нали знаеш, че пия само минерална.
— Вярно — кимвам, чувствайки се като пълна глупачка. Вече сме излезли в миниатюрното антре и аз внезапно си давам сметка, че то изглежда много по-претъпкано от обикновено.
— По дяволите! Какво е това? — провиква се Нейт, когато се удря в издялана от дърво маска, увесена на стената.
— От някакво племе в Етиопия — отговарям и побързвам да я оправя. — На съквартирантката ми е. Доколкото знам, маската трябва да гони злите духове.
— Хайде бе! — оглежда я той присмехулно.
— Да. Ами… само си вземам чантата и тръгваме! — отсичам.
Казвам си, че колкото по-скоро се махнем оттук, толкова по-добре. Втурвам се в стаята си и започвам да се оглеждам за спиралата за мигли. Ще си я сложа в таксито.
— Значи това е твоята стая?
Обръщам се и зървам Нейт на прага на стаята ми да обхожда с поглед всяко ъгълче.
— Ами, да. Малко е малка, но… Нямам достатъчно голям гардероб — побързвам да добавя, като забелязвам, че той гледа към купчината дрехи на облегалката на стола. — Но иначе ми харесва. — И продължавам с издирването на моята спирала.
— Много е… колоритно — подбира внимателно думите си той.
— Е, нали знаеш, че открай време обичам пъстрите цветове.
Мамка му! Къде е тази спирала? Забелязвам гримовете си, разпръснати по цялата тоалетка. Трябва да е тук някъде.
— Определено имаш много багаж, като се има предвид, че си се преместила в Ню Йорк само преди шест седмици.
Вдигам очи от тоалетката си и зървам Нейт да разглежда рафтовете ми, които са претъпкани с картини, списания, стари скицници и колекцията ми от мидички, за която така и не съм намерила още място.