Обсидиановата стая
- Автор: Престън Дъглас, Чайлд Линкълн
- Серия: „Пендъргаст“ #16
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546558275
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Роман, новелла
Электронная книга - «Обсидиановата стая». Краткое содержание книги:
Тя махна с ръка.
— Леко главоболие, ще мине.
Той седна на креслото срещу нея.
— Ето какво ще се случи. Лушъс Гери ще умре утре в девет вечерта в Щатския затвор на Флорида в Пахоки на около сто четирийсет и пет километра северозападно оттук. Заповедта за екзекуцията е подписана и няма да бъде отменена. Ще заема мястото на патолога, който в последната минута ще почувства неразположение. Уверявам те, няма да е нещо сериозно – просто проблем, който ще му попречи да изпълнява задълженията си. Трупът ще бъде докаран в патологията около десет вечерта. Аз веднага ще отстраня и стабилизирам cauda equina. След това, както изисква законът, ще проведа аутопсията на трупа. Трябва да напиша доклад и да попълня документите, за да предадат трупа на близките му роднини. Разрезът, който ще направя на кръста му, ще бъде малък и в моя доклад ще бъде посочена медицинска причина за него. Никой няма да разбере. Всичко ще бъде направено по правилата. Моите препоръки и връзки ще издържат на проверката.
Той обхвана с жест помещението.
— През следващите трийсет и шест часа, докато ме няма, настоятелно препоръчвам да останеш в апартамента. Колкото по-малко се показваме, толкова по-добре. Направих всичко възможно, за да го направя комфортно убежище. Избери, която искаш от трите спални. На твое разположение има книги и видео, музикална библиотека: между другото, оставих на лавицата пълната филмография на Юсижиро Озу[32]. Ако не си запозната с нея, горещо ти я препоръчвам. Има двайсет и четири часово обслужване от камериерка и иконом. Пълното меню за хранене в стаята е на твое разположение. Ще намериш хладилника зареден с минерална вода, плодови сокове и „Дом Периньон“. – Диоген потупа с пръст върху мобилния телефон, който лежеше на масата между тях. – Ако имаш нужда от нещо, можеш да ми звъннеш по всяко време.
Той се изправи.
— Ще се върна вдругиден рано сутринта. Яхтата ми е закотвена в пристанището на Саут Бийч. Същата вечер ще бъдем в Халсиън. Аз вече ще съм синтезирал еликсира, а ти ще си на път да оздравееш. – Той си погледна часовника. – След малко трябва да тръгвам. Мога ли да направя нещо за теб, за да се чувстваш по— удобно, докато ме няма?
— Не, благодаря.
— Някакви лекарства, средства срещу мускулни крампи, стимуланти?
Тя поклати глава.
Той импулсивно се отпусна на колене пред нея.
— Констънс, обещавам ти тържествено: след два дни вече ще сме започнали нашия нов живот на моя частен остров. Нашият частен остров. И аз ще се посветя изцяло на твоето щастие и здраве.
Той нежно обърна ръката й със своята и целуна дланта й.
Констънс се усмихна.
Той се изправи.
— Не забравяй, можеш да ми се обадиш по всяко време. Обичам те.
След това се обърна, взе елегантното ратаново бастунче на Петру Лупей и тихо излезе от хотелския апартамент.
37.
Горе-долу по същото време, когато Диоген излизаше от хотелския апартамент, Пендъргаст, все още с якето на ФБР и по съсипани риза и панталони, влизаше в своя замък на „Ривърсайд Драйв“ № 891. Без да обръща внимание на полицейската лента, опъната през балната зала, той мина под нея и след кратък оглед и край маркерите на доказателства и остатъците от дактилоскопичния прах, за да влезе в библиотеката.
Нищо не изглеждаше не на място, като се изключи писмото, оставено на една маса за сервиране: писмо, адресирано до къщата, в която никога не се получаваха писма, освен чрез наета пощенска кутия. Писмото беше от госпожа Траск и адресирано до Проктър.
Пендъргаст скъса плика. В писмото се казваше, че заради заболяването на нейната сестра госпожа Траск е принудена да остане в Олбъни една и може би дори две седмици по-дълго, отколкото е очаквала. Тя се извиняваше, но беше сигурна, че грижата за Констънс няма да се окаже бреме за него.
Пендъргаст остави писмото. За миг остана неподвижен, вслушвайки се в празната сграда. След това излезе от библиотеката и бързо се отправи към горните етажи на замъка. Първо спря в помещенията на Проктър, после в тези на Констънс, където остана по-дълго.
Къщата изглеждаше изоставена. Помещенията на Проктър показваха, че е тръгнал много набързо и съдейки по финия слой прах, натрупан по повърхността на мебелите му, това се бе случило преди девет или десет дни. Чантата му за извънредни случаи също я нямаше.
И помещенията на Констънс имаха вид на отдавна напуснати, като изключим следите от едно бързо събиране на багажа.
Застанал в нейната стая, в която се спускаше мрак, Пендъргаст извади мобилен телефон от джоба си и набра номер в кливландското предградие Ривър Пойнт. Вдигнаха на третото позвъняване. Пендъргаст изчака необходимите петнайсет секунди, докато завърши процесът на разпознаването.
32
Известен японски режисьор. „Токийска история“. – Б.пр.