Обсидиановата стая
- Автор: Престън Дъглас, Чайлд Линкълн
- Серия: „Пендъргаст“ #16
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546558275
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Роман, новелла
Электронная книга - «Обсидиановата стая». Краткое содержание книги:
Мъжът, който очевидно също го позна, изглеждаше не по-малко изненадан, но бързо овладя своето изражение.
— А, лейтенантът – каза той тихо, но с неприятни нотки в гласа.
Д’Агоста познаваше и гласа. Беше същият глас, който бе чул да се носи откъм Железния часовник, локомотивното обръщало дълбоко под улиците на Централен Манхатън по време на един напрегнат сблъсък преди четири години.
Диоген Пендъргаст.
Всичко това му проблесна в едно-едничко мигновение. Тогава мъжът се раздвижи, но беше възпрепятстван от тежкия куфар, който пусна, и Д’Агоста го изпревари. Извади пистолета си и зае позиция за стрелба.
— Да ти виждам ръцете – нареди той.
Диоген бавно започна да вади ръката, която беше пъхнал под пеша на сакото, вдигна ръце, после отстъпи назад в един слънчев лъч, който освети белега на бузата и очите му: едното сребристо, другото – зелено.
Сега зад Диоген нещо се раздвижи и скоро от мрака зад него изплува Констънс Грийн, която се закова на място.
Д’Агоста й кимна.
— Констънс, застани зад мен.
Няколко секунди тя остана неподвижна, но след това с пълно самообладание прекоси помещението, мина край Диоген, който още стоеше с вдигнати нагоре ръце, и застана зад лейтенанта.
— Ето какво ще се случи сега – каза той, като продължаваше да държи пистолета си насочен към Диоген. – Ще се обадя за подкрепление. След това ние тримата просто ще изчакаме да дойде. Ако помръднеш с ръце, ако мръднеш с тяло, ако заговориш, ако потрепериш, ще ти забия куршум в главата и…
В същия момент почувства в основата на черепа си взрив. Зрението му се изпълни с блестяща бяла светлина, а после, докато рухваше на пода, тя почерня.
За миг Диоген примигна срещу живата картина пред себе си, след това срещу Констънс, която носеше елегантна светлобежова рокля и старомодна, но впечатляваща шапка със закарфичена воалетка. Чантата продължаваше да виси на рамото й. Докато гледаше нея и онова, което беше направила, за да го защити, почувства необикновен прилив на чувства. Отпусна ръце и възстанови самообладанието си.
— Беше от времето на династия Мин – каза той.
Тя пристъпи и се загледа надолу към Д’Агоста. Вазата, която току-що беше използвала, лежеше на парчета около неподвижния врат на лейтенанта.
— Никога не съм го харесвала – измърмори тя.
Когато Диоген понечи да си бръкне в сакото, тя заговори бързо:
— Той не е заплаха за нас. Освен това се разбрахме да няма отнемане на живот, забрави ли?
— Разбира се, скъпа, просто исках да си извадя носната кърпа. – Той се усмихна, извади я, попи бледото си чело, преди отново да я прибере. – Нека донеса сандъка и тръгваме.
Обърна се и изчезна в тъмната вътрешност на замъка.
35.
Настаняването на Д’Агоста в болничната стая го извади от наркотичната апатия. Чувстваше се объркан и като в мъгла. В ушите си чуваше слаб, но постоянен звън и усещаше тъпа болка в тила. Стаята плуваше, все едно беше под водата.
Той се опита да проясни главата си, като я разтърси. Голяма грешка. Със стон се отпусна внимателно назад и затвори очи.
Чу се говор. Познаваше гласовете. Отвори отново очи, опита се с премигване да прогони объркването и болкоуспокояващите. Големият часовник на стената показваше пет часа. Боже, наистина ли съм бил цял ден в безсъзнание? Лора Хейуърд седеше на стол до леглото му. Сега на лицето й беше онзи израз, който познаваше: враждебен, защитен като на лъвица, която пази своя другар.
— Вини! – каза тя и се изправи.
— Ммм – опита се той да отговори.
— Винсънт, приятелю!
Гласът долетя от долния край на леглото и без този път да движи главата си, Д’Агоста премести очи в тази посока. Там седеше специален агент Пендъргаст. Д’Агоста запремигва често-често, дълбоко шокиран от вида му на скелет, сивите кръгове под очите, бледата под мръсотията кожа. Лицето му беше покрито с рани и синини. Носеше яке на ФБР, което беше прекадено голямо за измършавялото му тяло.
Те се суетяха около него, дори когато Д’Агоста започна отново да потъва в полусъзнание. Лежеше в леглото със затворени очи и се опитваше да се съсредоточи върху разговора. Пендъргаст обясняваше на Лора:
— Хеликоптерът ме закара до хеликоптерното летище в центъра на Манхатън. Казаха ми какво се е случило и дойдох право тук. Ти ли го намери?
— Когато не можах да се свържа с него по мобилния, пратих патрулка у вас. Намерили са го в балния салон да лежи по лице и в безсъзнание.