Обсидиановата стая
- Автор: Престън Дъглас, Чайлд Линкълн
- Серия: „Пендъргаст“ #16
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546558275
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Роман, новелла
Электронная книга - «Обсидиановата стая». Краткое содержание книги:
Допита се до своето шесто чувство за опасност – вътрешната психическа аларма, на която вярваше повече от всичко друго. То също беше спокойно.
Като изключим внезапната поява на лейтенанта от Нюйоркското полицейско управление тази сутрин на „Ривърсайд Драйв“, за която, макар да беше маниакален планьор, Диоген се оказа напълно неподготвен. Но всичко мина добре. Оказа се, че дори в тази нежелана изненада имаше нещо положително: неговото удовлетворение от това колко бързо и без колебание Констънс реагира, за да неутрализира опасността.
Сега погледна към нея, седнала на шезлонг, облечена в бяла пола до коленете и широкопола сламена шапка в бледо лимоненозелено, която засенчваше лицето й и слънчевите очила. Единият строен глезен беше прехвърлен връз другия, а изстудена чаша с кисела лимонада беше сложена на масичката за сервиране до нея.
Беше в облеклото, което той й предложи да носи, когато се регистрират в хотела. Избра това място – Оушън Драйв – сърцето на ар деко квартала Саут Бийч. Защото тук, сред шикозната, погълната от себе си модна тълпа, човек лесно можеше да се скрие. Избра този хотел не само заради неговата елегантност и комфорт – това беше старият „Вандербилт“, модернизиран като повечето от хотелите на Оушън Драйв в духа на съвременността, слава богу с известна сдържаност, а и защото е голям. Току-що беше пристигнал круизен кораб с германски туристи и те бяха приковали изцяло вниманието на персонала. Беше се замислил дали да не наеме пентхауса, който заемаше целия последен етаж на хотела, с четири спални, двуметров роял и безкраен басейн, но реши, че това може да привлече внимание. Вместо него избра един от дузината големи апартаменти с три спални, дъждовни душове, спално бельо „Фрет“ и кедрова сауна. Стори му се подходяща междинна спирка между аскетичността на апартамента на Констънс на „Ривърсайд Драйв“ и сдържания лукс на Халсиън.
Без затруднения взеха полет първа класа до Маями. Благодарение на желязната достоверност на неговата самоличност като Петру Лупей, не стана нужда да „излиза“ от нея заради полета. Всичко вървеше по план, но въпреки това, щом погледнеше към Констънс, изпитваше пристъп на загриженост. Беше невъзможно да види нейното изражение под шапката и зад слънчевите очила „Булгари“. Обаче неподвижността на крайниците и начинът, по който се беше вторачила в морето, без да докосва лимонадата, му припомниха непроницаемата неподвижност, когато я беше видял, преди да си приготви багажа, за да напусне завинаги „Ривърсайд Драйв“ №891.
Докато я гледаше, се запита дали Саут Бийч е подходящото място да отседнат, докато той взима cauda equina. След нейното противно, бедно детство – беше живяла откъснато от света в пределите на замъка на „Ривърсайд Драйв“. Дори след като брат му я взе под крилото си, тя почти никога не излизаше навън: няколко места в Ню Йорк, Италия, Англия, Ню Орлиънс, крайбрежието на Масачузетс. Пищната обстановка на „Оушън Драйв“ – цялата ретро шик, ар деко и неон, потънала в чист нарцисизъм, беше може би дори попрекалена от Лас Вегас. Да се скрият на видно място в подобна модна обстановка беше част от прикритието, което той беше избрал за тях двамата. Но сега се запита дали подобен културен шок в момент, когато Констънс преживява внезапна и драматична промяна в своя живот, не е бил зле подбран.
Тя отпи от лимонадата си.
— Констънс? – каза той нежно.
Тя се обърна, за да го погледне.
— Питах се дали не искаш да влезеш за малко. Мисля, че е добре да поговорим за плановете, които съм направил за следващите няколко дни.
След малко тя стана. Изглеждаше неустойчива, защото за миг се опря на единия подлакътник, преди да влезе във всекидневната на апартамента. Седна върху един дебело тапициран диван, свали шапката, приглади панделката, след това я сложи върху подлакътника на дивана и накрая свали очилата.
Диоген бе потресен. Тук вътре, далеч от блясъка на слънцето, лицето й изглеждаше бледо и измъчено, а около очите й имаше черни кръгове, сякаш бяха леко насинени. Може би се дължеше на полета или на шока да напусне мястото, което е било неин дом в продължение на толкова много години. Но не, тези прояви изглеждаха органически, а не емоционални. Възможно ли бе, след като вече не отричаше физическия упадък, предизвикван от сбъркания еликсир на Ленг, да се поддава на последствията? Докато я гледаше, болката се смеси със съчувствие и любов.
— Добре ли си? – попита той, преди да обмисли какво да каже.