Обсидиановата стая

Петру Лупей беше оцелялата самоличност с най-дълга продължителност. Сега обаче другата щеше да се окаже от особена полза за него. През последните единайсет години между другото беше и Уолтър Лейланд, лекар, живеещ в Клюистън, Флорида, на южния бряг на езерото Окичоби. Клюистън беше достатъчно далеч от такива големи населени места като Палм Бийч и Маями, за да може лесно да поддържа измислицата си. В резултат на своите проучвания имаше големи познания по медицина. Доктор Лейланд беше ерген, имаше частен кабинет и се грижеше за малък брой богати клиенти. Прекарваше по-голямата част от времето си в чужбина, дарявайки своя труд на „Лекари без граница“. В резултат беше уважаван член на общността в Клюистън, макар и рядко виждан. Най-забележителното обаче беше как професионалната общност бе приела на доверие неговите почтени намерения. В съответствие с това си беше уредил цяла история от акредитации: следването в медицинското училище, специализацията по патология, като член на Обществото по криминологична патология. Това му позволяваше при определени обстоятелства да действа като патолог консултант за окръг Хендри.

Целта на тези му действия беше да получи неограничен достъп до различни институции, съоръжения и лекарства, нужни за съответните му занимания – например отърваването от трупове, чието съществуване можеше да се окаже застрашително в даден момент. Макар да бе зарязал това хоби, аватарът на доктор Уолтър Лейланд отново щеше да се окаже полезен.

Щатският закон във Флорида позволяваше на осъдените на смърт затворници да изберат метода на своята екзекуция: електрически стол или смъртоносна инжекция. Лушъс Гери беше избрал инжекцията. Това правеше нещата по-лесни за Диоген.

Когато се приближи към главния вход на Щатския затвор на Флорида в Пахоки, ограден от редици евтини зелени палми, беше осем без четвърт вечерта. Носеше тъмен костюми и останалите елементи на дегизировката: прошарена коса, кафяви контактни лещи и памучни подплънки в бузите, които бяха нужни за съживяването на доктора по медицина Уолтър Лейланд. На пътническата седалка до него лежеше лекарската чанта, а белегът на бузата му беше грижливо замаскиран със сценичен грим. Брадата вече я нямаше, защото Петру Лупей и доктор Лейланд бяха гладко избръснати. Показа документите си на пазача, който ги сравни със списъка в компютърния терминал на караулното помещение.

— Добре дошли отново, доктор Лейланд. Отдавна не съм ви виждал.

— Бях в чужбина. Епидемията от ебола.

Пазачът кимна, а по лицето му се изписа смущение.

— Докторе, предполагам, че знаете къде да отидете и няма нужда да ви показвам?

Диоген наистина знаеше къде да отиде.

Работата на патолога на окръг Хендри беше да аутопсира труповете на екзекутираните престъпници и да подписва техните смъртни актове. Другото по-рядко задължение на патолога беше сам да поставя смъртоносните инжекции, когато щатският палач не е на разположение. Преди няколко години, когато един осъден на смърт затворник беше изразходвал своите обжалвания и бе включен в плана на екзекуциите, окръжният патолог, някой си доктор Колфийтър, беше помолил Диоген, който по това време пребиваваше в Клюистън в самоличността си на Уолтър Лейланд, да му асистира в „стаята на смъртта“ като консултант патолог.