Обсидиановата стая

Но нещо не беше наред. Разпитът на Д’Агоста извади на показ определени противоречия – любопитни, тревожни противоречия, които Пендъргаст не смяташе, че може да обясни.

Отвори вратата на гардеробната стая на Констънс. Макар тя да разполагаше с богат гардероб, за Пендъргаст беше очевидно, че някои неща ги няма.

Той стоеше неподвижно и мислеше. Бяха минали двайсет и четири дни от борбата в Масачузетс, когато беше отнесен в морето. Разбира се, много неща се бяха случили в негово отсъствие и всички – тревожни. Защо Проктър бе напуснал къщата, изоставяйки Констънс? Това беше нещо, което той никога не би направил. Къде е отишъл? Защо не се беше върнал? Въпреки че беше помолил Майм, Пендъргаст се страхуваше, че Проктър може да е умрял от ръцете на Диоген. Какво е правила Констънс сама в празната сграда?

Но най-странното от всичко беше на каква сцена бе попаднал Д’Агоста, след като беше влязъл в замъка малко след осем тази сутрин? В неговото описание на случилото се нямаше смисъл.

Бяха възможни два сценария. Първият, че Диоген е бил хванат в момента на отвличането на Констънс с цел отмъщение, насочено срещу нея, срещу него или срещу двамата. Обаче нейното поведение, облекло и постъпки, както ги описа Д’Агоста, не се вписваха в този сценарий.

Вторият сценарий… онзи, в който най-добре се вписваха фактите… беше прекадено перверзен, прекадено ужасен, за да го има предвид.

Той изведнъж излезе от своята замисленост и се впусна да действа. Изхвръкна от стаята и започна напрегнато и методично да претърсва замъка. Качи се на криволичещия таван и оттам започна внимателно, но бързо да обикаля сградата, спускайки се надолу в търсене на информация. Каквато и да е информация, която би му помогнала да разреши загадката на празната къща. Съзнанието му се беше фиксирало върху факта, че дори в момента часовникът тиктака, отброявайки времето на нейната неизвестна съдба…

Шестнайсет часа по-късно беше в мазето под мазето, седнал на библиотечното бюро в малкия апартамент на Констънс. Сега разбираше много от случилото се. Най-важното беше, че това е мястото, където тя беше живяла през последните може би две седмици. На плота пред него бяха подредени четири неща: книга с любовни стихове от Катул с бележка в празното поле, написана с прекадено познат почерк; ръкописен нотен лист, посветен на Констънс; тибетска т’ангка картина, в чийто център беше образът на дете бог, чиито черти – отново – му бяха обезпокоително познати.

Пендъргаст изпадна в неизпитвано досега вцепенение. Беше стигнал до едно заключение: Констънс бе отстъпила на изтънчено, неумолимо и красиво проведено целенасочено ухажване.