Обсидиановата стая
- Автор: Престън Дъглас, Чайлд Линкълн
- Серия: „Пендъргаст“ #16
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546558275
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Роман, новелла
Электронная книга - «Обсидиановата стая». Краткое содержание книги:
Това беше развитие, което при създаването на самоличността на Лейланд Диоген не бе имал предвид. Беше доволен да окаже поисканата услуга, благодарейки за капризите на съдбата, подхвърлила му този възможност, която той никога не би могъл да нагласи.
Опитът се беше оказал крайно интересен. За първи път Диоген участва законно в смъртта на друго човешко същество с насърчението и помощта на държавата. След това той изрази готовността си да помага на доктор Колфийтър, ако има нужда от неговите умения. През следващите години участва в още три екзекуции, в две от тях непосредствено.
Тази вечер обаче както щатският палач, така и доктор Колфийтър бяха възпрепятствани да участват в смъртта на Лушъс Гери. Палачът беше извикан заради извънреден случай в семейството, а доктор Колфийтър имаше симптоми на апендицит – разбира се, и двете произшествия бяха нагласени от Диоген. Затова властите във Флорида, както винаги настояващи екзекуцията да бъде извършена навреме, бяха потърсили услугите на доктор Уолтър Лейланд.
Доктор Лейланд остави наетата кола в паркинга за служители, след това мина край будката на охраната и влезе в същинския затвор. Районът на смъртниците беше отделна част в блока с техните килии и включваше помещението за екзекуции. Тук охраната не беше толкова строга, като се има предвид колко много цивилни – хора от медиите, семействата на жертвата и осъдения – минаваха през тази врата. Провериха отново документите на Диоген на един вътрешен пост и го пуснаха първо през една, после през втора стоманена врата. Помещението за смъртоносните инжекции беше вдясно, а това с електрическия стол – вляво. Диоген пое по десния коридор.
Във Флорида екзекуциите минаваха като по часовник. Той провери своя. Сега осъденият вече е изял последната си вечеря. Бил посетен от началника на затвора и ако е поискал – от свещеник. Вече е съблякъл дрехите си и е облякъл болнична нощница.
Вероятно лекарят на затвора доктор Лебронк точно в този момент закача ЕКГ електродите за гърдите на Лушъс Гери.
Диоген мина край двете отворени врати на мястото за зрителите. Роднините на жертвата и роднините на осъдения имаха отделни помещения за гледане. Забеляза, че в помещението за роднините на жертвата вече има десетина човека, докато това за близките на осъдения беше празно.
Мина през една вътрешна преграда в малко помещение, където се приготвяха смъртоносните инжекции. Една врата в далечния му край водеше в помещението за екзекуции. Началникът на затвора, двама надзиратели и лекарят на затвора доктор Лебронк бяха в близкото помещение, което миришеше лошо.
Началникът кимна на Диоген.
— Доктор Лейланд, благодаря, че се отзовахте, без да сме ви предупредили навреме.
Диоген се здрависа с него.
— Просто си върша работата.
Колегата му доктор Лебронк попи с носна кърпа потното си чело и на свой ред се здрависа с него. Както повечето работещи в съдебната система на Флорида, Лебронк беше убеден привърженик на смъртното наказание. Но когато станеше дума на практика да подпомогне изпълнението на присъдата, той се спаружваше като препикано мушкато.
— Крайно ненормално – каза той. – Имам предвид, че нямаме екип за екзекуцията.
— Обектът подготвен ли е? – попита Диоген, свали бяла престилка от редица закачалки и я облече. От мига, в който осъденият излезе от килията си за последен път, той или тя се нарича „обект“ през останалата част от процедурата.
Лебронк кимна.
— Обикновено не разрешаваме провеждането на екзекуции само с един член на екипа – обясни началникът. – Нали разбирате, правим го за душевното спокойствие на екипа палачи, а не от някаква загриженост за обекта. Обаче нашият доктор Лебронк тук не се чувства готов за задачата. Надявам се, че вие няма да сметнете това за прекалено… неудобно – продължи той, стрелвайки със смразяващ поглед затворническия лекар.
Диоген разбра подтекста на казаното. По протокол трябваше да има на разположение двама палачи, всеки от които щеше да инжектира смъртоносния коктейл в инфузионната система. Само една от тези системи влизаше във вените на осъдения, а другата стигаше до пликче за еднократна употреба. По този начин хората, на които беше възложена екзекуцията, можеха да се утешават, че има вероятност да не са убили наистина друго човешко същество. Това беше психологията на екзекуционния взвод: на един от стрелците даваха халосен патрон, а на останалите истински муниции.