Обсидиановата стая

Пръстовите отпечатъци на Констънс Грийн ги нямаше в нито една официална или неофициална база данни. Пендъргаст свали единичния комплект отпечатъци, които намери върху четката за коса, проучи ги, сравнявайки ги с отпечатъците от нотния лист и книгата. Съвпадаха. Доказателство, че Диоген, а не някой друг беше ухажвал Констънс, докато Пендъргаст е бил затворник на борда на контрабандисткия кораб.

Оставаше още един тест. Пендъргаст се страхуваше да го проведе.

Той дълго остана седнал в притъмнялата библиотека. Най-накрая отново влезе в базата данни на Нюйоркското полицейско управление и намери поредицата пръстови отпечатъци, които полицията беше взела от вазата от времето на династията Мин, която беше разбита в тила на Д’Агоста.

Той познаваше добре вазата. Беше рядка и крехка. Ударът с нея може да замае човек, но не и да го убие. Полицейските снимки разкриваха, че тя е разбита на множество парчета: гърлото, шийката, дръжката, нежното тяло. Само част от вазата – нейната основа – беше здрава.

Сега извади отпечатъците, свалени от основата, на екрана. Бяха намерили много отпечатъци, но един комплект покриваше всички останали. Разположението им показваше, че човекът, взел вазата, я е хванал по особен начин, за да може да я използва като оръжие.

Тези пръстови отпечатъци бяха на Констънс.

Ръцете му се плъзнаха от клавиатурата на лаптопа и той потрепери. Констънс е била ухажвана от неговия брат. Макар да знаеше всичко за Диоген и въпреки трудните отношения между тях, тя се беше поддала и бе тръгнала с него. Д’Агоста беше попаднал на пътя им и тя го беше повалила в безсъзнание с вазата.

Непознати чувства го заляха: паника, объркване, ужас, а под всички тях – отвратителна ревност. Трябваше веднага да предприеме нещо. Но какво? Какво правеше Констънс в момента? Беше ли още жива? В съзнанието му нахлуха картини – гадни картини. Беше ли сега – боже опази – точно в този миг с неговия брат? Мислите му се върнаха обратно към онзи сблъсък с нея в стаята му в ексмутската странноприемница. Възможно ли е неловкото справяне с този интимен момент да я е тласнало в обятията на омразния му брат?

Съкрушен, Пендъргаст вдигна ръце до главата си и след като сграбчи светлорусата си коса, нададе вик.

Вик, пълен с болка, срам, безплодна ярост… и съкрушителни обвинения срещу самия себе си. Каквото и да се беше случило в тази къща по време на неговото отсъствие, едно бе ясно: той самият беше най-малкото отчасти отговорен за това.

Засега нямаше друг избор, освен да остави съдбата на Проктър в ръцете на Майм. Обаче лично щеше да намери Констънс, а с нея, сигурен беше – и своя брат.

Тогава щеше да се погрижи – веднъж завинаги – тази среща да бъде последна.