Към небето 2 към звездите

Планетата Метален рой не беше лесна мишена. Главният монитор на Нидора освети задвижилата се платформа, плосък лист метал. Изглеждаше така, сякаш се движеше бавно, но същото беше и с бомбите. Джорген ги наблюдаваше от такова разстояние, че умът му трудно възприемаше мащаба — това парче метал беше поне сто километра дълго.

Когато бомбите приближиха, части от платформата се отвориха и изстреляха серия от ярки енергийни изстрели в космоса. Те се сблъскаха с бомбите, изстреляни от бойните кораби, пресрещнаха силата с енергия, взривиха ги и ликвидираха инерцията им. Около платформата се отвори щит, пресрещна късовете, забави ги и не им позволи да се посипят по повърхността.

Всички в стаята въздъхнаха едновременно от облекчение. Нидора дори извика. Бойните кораби се оттеглиха бавно, което разкри — макар да бяха стреляли по Прима и очевидно нямаха никакво намерение да я разрушат — че това е била проверка на защитата на планетата.

Джорген погали Нидора по гърба, след това отстъпи настрани и започна да вдишва и издишва, за да се успокои. Най-сетне добри новини. Един от вицеадмиралите го повика на линия, за да поздрави инженерите за работата им.

Колкото и да беше странно, адмирал Коб остана пред монитора си, стиснал празна чашка кафе, загледан в екрана, дори след като останалите си тръгнаха, за да съобщят какво е станало и да поздравят героите.

Джорген пристъпи към него.

— Господине? — повика го той. — Не ми се струвате доволен. Инженерите са задействали защитата навреме.

— Това не е от платформите, над които работеха инженерите ни — отвърна тихо Коб. — Това е старата защитна програма на Метален рой. Извадихме късмет, че наблизо е имало защитна платформа, която все още може да окаже контрамерки.

— Така ли? — отвърна Джорген. Част от облекчението му се стопи. — Само че… все още сме в безопасност, господине.

— Обърни внимание на показанията на дъното на екрана, капитане — каза Коб. — Количеството енергия, което пробивът изхаби, е невероятно. Тези стари платформи едва действат. Дори да задействаме другите, ще бъдат нужни месеци или години, за да фабрикуваме нови соларни колектори.

— А дори да направим това и контрамерките да продължат да работят… ако креляните предприемат масирана бомбардировка, те рано или късно ще пробият през платформите. Защитата ни не е предвидена да ни защитава от дълга, масирана атака. Това е последната мярка, която да забави натрапниците, докато приятелски бойни кораби успеят да се доберат до системата и да ги прогонят. Само че ние не разчитаме на приятелски бойни кораби.

Джорген погледна назад към стаята пълна с хора, които празнуваха. Те изглеждаха високопоставени в колосаните, безупречни униформи на ЗСД. Това бе просто фасада. В сравнение с ресурсите на врага, ЗСД не бяха силни военни, а група опърпани бегълци, които нямаха почти никакви оръжия.

— Ние сме хванати в капан на тази планета — заяви Коб — и умираме. Съвсем просто е. Ние сме яйце с изключително здрава черупка, но с нас е свършено в мига, в който врагът осъзнае, че не може да ни счупи с лъжица и посегне към чука. За съжаление, единственият ни шанс да избягаме изчезна безследно. Това момиче…