Света троица [Войните на Розите-2]

Граф Пърси беше вдигнал синьо-жълтия си щит в посока на атаката и също скочи да защити крал Хенри. Той стисна устни при вида на Бъкингам, чиято кръв се изливаше по земята, и извика, когато Хенри се залюля и падна. Дери Бруър също се втурна към него, като през цялото време се придвижваше снишен, и покри тялото на краля със своето.

— Доктор! — изрева Пърси. Кралският хирург Скрътън също се втурна натам, рискувайки живота си под стрелите, които продължаваха да пробиват дебелото зебло. Още щитове се вдигнаха над краля и образуваха около него обвивка.

— Дайте да видя — изръмжа Скрътън на Дери Бруър и онзи кимна и се отмести настрана. Защитен от щитовете, кралският шпионин приклекна задъхан и ги гледаше с подивели очи, докато лекарят преглеждаше раната.

Бъкингам наблюдаваше, обзет от отчаяние и ужас. Устата му сякаш вреше на огън и всяко движение водеше до стържене на кости. Усещаше как лицето му се подува около раната и устните му стават дебели, изпълнени с кръвта, която шуртеше отвътре. Той се мъчеше да изтегли нещото и това бе всичко, което го държеше да не изпадне в паника. С рязко завъртане успя да изтръгне разхлабения преден зъб и започна да освобождава стрелата, потънал в мрачно мълчание, без да обръща внимание на кръвта, която течеше като река по предницата на елека му. Накрая изпадна в безсъзнание и бавно се свлече на едно коляно, а после се претърколи по гръб.

Докато Скрътън се занимаваше с краля, доктор Хатклиф се появи безмълвно до рамото на херцога и отвори кожената си чанта с инструменти. Издърпа настрани ръцете на Бъкингам, преряза стрелата с малки клещи и постави длан върху челото му, за да го държи неподвижен, за да среже стрелата с бръснач и пинцети. Извърши задачата си с бързо движение, което изтегли още един разхлабен зъб и разцепи небцето чак до задната част на гърлото. Бъкингам започна да се дави. Наведе се напред и повърна на земята. Имаше твърде много кръв за плюене и единственото, което Хатклиф можеше да стори, бе да притисне платнен тампон към разкъсаните му устни, докато той отново изпадна в несвяст.

Само един мъж в шатрата бе убит моментално, невероятен късмет и благоволение на съдбата. Всички други се спогледаха боязливо, щом чуха тичащи стъпки да идват към тях. Извън навеса имаше още много ранени или притихнали тела. Рицари куцукаха към краля, за да го защитят, с все още стърчащи от доспехите им стрели, или пък лежаха присвити и издишваха последния си дъх. Стрелите бяха спрели, заменени от вика „Уорик“, който се разнесе отново и се чуваше по-силно.