Света троица [Войните на Розите-2]

— Ще чакате ли, милорд? — попита сър Хауард, очевидно замислен за същото. — Мога да изпратя някой назад за подкрепления.

— Не. Този заден двор може да бъде блокиран както всеки друг — отвърна Уорик. — Видяха ни и десет човека могат да държат тази пътека во веки веков. Не, сър Хауард, ще вдигнем шум там горе. Ще нападнем. Онези от барикадите ще се втурнат всички нагоре, за да защитят краля. Няма да имат избор. И тогава преградите ще бъдат сринати и ще сме ги притиснали от две страни.

Вероятността да вдигнат оръжие срещу обкръжението на самия крал и благородниците му отрезви повечето от тях. Мъже, въоръжени с брадви, и мъже с лъкове размениха смутени погледи и мнозина се прекръстиха, богобоязливи за присъдата на действията им свише. Но никой не отстъпи, а лицето на Фаулър светеше, сякаш го бяха избрали за кмет през този ден.

— Стрелците на отсрещната страна на пътя — рече Уорик и гласът му се стегна в гърлото. — Колкото може, по-нашироко. Няма да позволя да ми стреляте в гърба, тъй че имате само един шанс да ги повалите, после влизаме. Ще държите това място, в случай че се окажат прекалено много и трябва да се върнем тук.

— Милорд, може ли да поговорим — обади се сър Хауард, като прочисти гърлото си.

Уорик се намръщи, но се остави да го отведат настрани, за да не ги чуват.

— Какво има? Не смятам да губя този шанс в спорове, сър Хауард. Бързо, човече!

— Ако накарате стрелците да стрелят по улицата, кралят също може да бъде убит, милорд. Обмислили ли сте това? Стрелата не познава чия кръв е — народна или кралска.

Уорик се втренчи в него. След смъртта на бащата на съпругата му и на брат ѝ той бе наследил дузина замъци и повече от сто къщи, от Шотландия до Девън. Заедно с това необикновено богатство беше получил и повече от хиляда войници на негова служба, завещани му като новия граф на Уорик. Сър Хауард беше негов феодален крепостник, той можеше да изисква от него абсолютно подчинение. Забеляза, че мъжът леко трепери, съвсем наясно беше, че рискува и клетвата, и честта си, дори само поставяйки под въпрос командата му. Сър Хауард Гавърик не беше глупак, но Уорик знаеше, че няма време, този шанс им падна от небето и висеше на косъм, та да спорят за него. Наблизо камбана заби предупредително, нарушавайки настъпилата за миг тишина.

— Позволявам ти да се оттеглиш, сър Хауард, ако чувстваш, че не можеш да застанеш до мен. Даден ми е този шанс и ще поема цялата отговорност за всичко, което се случва. Опрощавам ти всякаква вина в това отношение. То тежи на моята глава. Ако избереш да напуснеш, няма да навредя на теб или на семейството ти, когато спечелим битката. Имаш думата ми, но бързо, избирай дали ще останеш, или не.

Уорик остави по-възрастния мъж там с леко зяпнала уста и широко отворени очи. Когато младият граф погледна пак, сър Хауард вече крачеше сам надолу по хълма, пробивайки си път през редиците мъже, застанали в очакване.

— Стрелци! — извика Уорик. — Това трябва да се свърши днес. Всички чухте милорд Йорк. Ако претърпим поражение тук, ще ни преследват като предатели. Рангът или богатството не са защита, не и тук в този град. Заповядвам ви да стреляте по улицата. Веднага! Викайте името ми и им дайте да разберат, че сме тук!