Света троица [Войните на Розите-2]

Уорик го гледаше как се отдалечава и очите му се присвиха замислено. Обърна се, а през това време останалите вече се настаняваха на земята, взели пример от другаря си. Той се поколеба, после се ядоса не само на тях, но и на себе си.

— Ставайте! Хайде, всички, ставайте! Искам да сте готови за бой!

Никой не отговори, макар че някои скочиха на крака. Други се надигнаха по-бавно, показвайки раздразнението си. Уорик отвърна на всички очи в очи, докато накрая забеляза, че седнал е останал само първият мъж — седеше и го гледаше, леко захилен.

— Как се казваш ти — попита го Уорик, — дето отказваш да изпълняваш заповед на бойното поле?

При тези думи онзи стана рязко и извиси огромната си фигура с лице, полускрито от черна растителност.

— Фаулър, милорд. Не схванах заповедта, милорд. Ще се подчинявам, не се безпокойте за мен, милорд.

Той отговори нарочно нахакано, макар че всички около него изглеждаха притеснени. Уорик разбра, че той е недолюбван, може би беше един от тези, които навсякъде предизвикваха ненавист. Но пък на него му трябваха гневни мъже за онова, което беше замислил.

— Ти стана твърде бавно, Фаулър. Ще тръгнеш пръв с мен в града. Ако искаш, скрий се и ще те обесят, но можеш да се биеш добре и да се издигнеш — лордът сви рамене с безразличие, сякаш това нямаше значение за него. — Избирай веднага, чакам да те видя.

Мъжът задържа погледа си в него сякаш цяла вечност и дълбоко в тъмните му очи прозираше неприязън.

— Ще се бия добре, милорд. Такава възможност да пронижа с добра стомана търбусите на кралските префърцунени благородници? Не бих я изпуснал за нищо, дори и за две Коледи в една и съща година. В случай че вие водите, милорд.

— Гледай тогава — отвърна раздразнено Уорик. Връщането на сър Хауард, който заобиколи младия граф на кон със стотици мъже, му спести отговора.

— Тъй като ни гледат, аз няма да посоча пътя — извика им Уорик, докато те се нареждаха, чакайки заповеди. — Целта ми е да премина през градините на къщите и да се изкатеря по хълма до позициите на краля. Който има чук, да мине напред. Разбивайте всичко, що видите по пътя си. Не си представям да прехвърляме огради като младоци, дето са крали ябълки — той поспря, а скупчените мъже се засмяха. — Ако намерим как да минем, не се спираме. Ако са направили и други бариери по-нататък, обръщаме се и се вливаме в защитниците от първа линия. Такива са заповедите ми. Викът ще бъде „Уорик“, но не преди да сме пробили. Ясно ли е?

Триста гласа промърмориха „да, милорд“, докато той слизаше от коня си.

Видя как Фаулър повдига изненадано вежди, но пътеката, по която се надяваше да тръгне, можеше да се преодолее единствено пеша. Нямаше обаче да се откаже от снаряжението си, независимо, че щеше да го забави. Уорик отново си спомни тъмните улички от въстанието на Кейд и потисна тръпката си. Изтегли меча и свали щита си, като сграбчи каишите.