Императрица Сиси
- Автор: Шустер Габи
- Язык: болгарский
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Императрица Сиси». Краткое содержание книги:
През ноември Ида Ференци постъпи при мен на длъжността „четец на Нейно Величество" – етикетът, то се знае, беше проучил, че тя не може да стане придворна дама, тъй като поколенията на нейните предци не са имали достъп до двореца. Аз настоявах на желанието си, а служителите на императора блъскаха дебелите си глави, докато накрая им хрумна решение: да ми назначат не придворна дама, а дама-четец.
Ида притежаваше благородно сърце, за което би трябвало да й завиждат мнозина в двореца. Тя стана моя приятелка, за каквато отдавна копнеех. Още щом погледнах в кротките й момичешки очи, разбрах, че мога да й се доверя. Когато дойде при мен, беше на двайсет и три години, а на мен ми се струваше, че цял живот съм я познавала. Най-после имах доверена душа, която разбираше какво чувствам и мисля. Човек, който по възраст и произход беше изцяло близо до мен, а не до свекърва ми, макар да бяха правени не един и два опита да подкопаят лоялността й.
С помощта на Ида скоро установих, че знанията ми по унгарски вече бяха достатъчни да водя разговор, недостъпен за любопитните уши. Освен нас двете в обкръжението ми нямаше никой – с изключение на императора, – който да разбира и да говори този труден език. Можехме да си бъбрим открито, докато, например, господин Винтерхалтер ме рисуваше в безкрайно дълги сеанси, портрет след портрет.
Желанието на този художник да улови и фиксира върху платното цялата ми същност сякаш нямаше насита. Първоначално трябваше да изготви само една картина, представяща ме в непринуден утринен тоалет и с разпуснати коси. Подарък за работния кабинет на Франц Йозеф. След това обаче веднага сложи на статива следващото платно. Този път стоях на подиума в празнична рокля и със звезди от диаманти в косата, и единствено благодарение на Ида не умирах от скука и нетърпение.
– Вие сте истинско щастие за един художник, Ваше Императорско Височество – отбеляза Винтерхалтер23, когато се учудих на усърдието му. – Толкова много красота непременно трябва да бъде съхранена за поколенията.
Този човек нямаше спиране. Със сигурност не беше без значение и обстоятелството, че императорът го възнаграждаваше по царски за всяка картина. Понякога ми се струваше, че с всеки нов портрет Франц Йозеф се опитваше да обсеби и частица от моята същност.
– Какво да правя, като ми харесва да ме гледаш, докато седя на писалището – обоснова той новата си страст по моите портрети. – В момента имам твърде малко време за теб.
Така си беше. От ранни зори в кабинета му светеше, а понякога не се явяваше дори на вечеря. Майка му бе възпитала у него чувство за дълг, което го приковаваше към бюрото, докато не прочете и най-маловажния документ и не се подпише лично под него.
Той така се товареше с работа, че през февруари на следващата година дори не можа да ме придружи за сватбата на Карл Теодор в Дрезден. Бърборко се беше влюбил в принцеса София Саксонска и младата двойка – и не само тя – очакваше императорът и императрицата да празнуват с тях.
– Ще заминеш сама – заповяда ми малко рязко той, когато възразих. – И без това пътуваш без мен насам-натам.
Спестих си отговора – каквото и да кажех, щях да сбъркам. Понякога имах чувството, че от устата на императора говори ерцхерцогинята. Дали тя го насъскваше отново зад гърба ми? Подозирах, че рано или късно щеше да се стигне до твърде лош сблъсък. Временното примирие започваше да се руши отвсякъде. Битката, от която се опасявах, се състоя обаче чак през август.
Сватбата на Бърборко, слава Богу, отмина – не ми беше по вкуса стълпотворението от хора, действаше ми на нервите; отмина и ежегодната почивка в Бад Кисинген, и срещата ми с моя братовчед Лудвиг.
След смъртта на баща си Лудвиг беше станал вторият баварски крал, носещ това име. Трябва да призная, че по онова време той беше изключително добре изглеждащ млад мъж. Забавляваше ме с мечтателната си екзалтираност, смеех се на склонността му към преувеличение. Лудвиг се захласваше по мен; бях принудена многократно да му напомням, че съм омъжена императрица. Накрая, без да се замислям, му съобщих, че имам още една неомъжена сестра, и продължих пътя си към Бад Ишъл.
Както всяко лято, така и сега семейството се беше събрало около ерцхерцогинята в императорската вила. Възнамерявах да стисна зъби и да преклоня глава, ала цялата ми добра воля в миг се изпари, когато прегърнах сина си. Едва познах клетото момченце. Той беше блед като платно, потрепваше, когато го докоснех, и реагираше толкова нервно, че се уплаших за душевното и физическото му здраве.
– Не се бой от майка си, Рудолф – измърморих ужасено и погалих хилавото му тресящо се гръбче. – Какво се е случило? Кажи, какво?