Джурасик парк & Изгубеният свят
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джурасик парк & Изгубеният свят». Краткое содержание книги:
— Имате си достатъчно технически проблеми — каза Хамънд. — Не обвинявай животните за тях.
— Вярно, имаме и такива проблеми. Всъщност направихме всичко възможно, за да подготвим главната атракция — разходката с кола из парка този уикенд. Успяхме да монтираме компактдисковите устройства в колите, за да бъдат контролирани от сензорите за движение. Няколко седмици се мъчихме да нагласим всичко така, че да върви гладко. А сега електрическите амбреажи ни правят номера. Представяте ли си, амбреажите!
— Да наричаме нещата с истинските им имена — рече Хамънд. — Вие си оправете технологичните проблеми и тогава всичко с животните ще бъде наред. В края на краищата те ще свикнат.
Това бе едно от нещата, на които създателите на парка се уповаваха от самото начало. Колкото и екзотични да бяха животните, те като цяло трябваше да се държат като във всяка зоологическа градина. Полека-лека щяха да научат правилата на живота си в парка и да се придържат към тях.
— А, между другото, как е компютърът? — запита Хамънд и погледна Недри, който работеше на терминала в другия край на залата.
— Тоя проклет компютър непрекъснато ни създава главоболия.
— Скоро ще стане — каза Недри.
— Ако още в началото си беше свършил работата както трябва… — започна Хамънд, но Арнолд го спря, като го хвана за ръката.
Знаеше, че няма смисъл да дразнят Недри, докато работи.
— Това е голяма система — рече Арнолд. — Не може да няма дефекти.
Всъщност списъкът с дефектите включваше над сто и трийсет точки, някои от които предизвикваха недоумение. Например:
Програмата за хранене на животните се връщаше сама в изходно състояние на всеки дванайсет, а не на двайсет и четири часа и отказваше да регистрира храненията в неделя. В резултат персоналът не можеше да държи точна сметка на количеството храна, поета от животните.
Системата за охрана, която контролираше всички врати, отварящи се с пластмасови карти, отказваше всеки път, когато прекъснеше централното захранване, и не работеше при резервно захранване. Изобщо програмата за цялостната охрана на парка работеше само при централно захранване. Програмата за икономия на електроенергия, която трябваше да намалява светлините след десет часа вечерта, работеше през ден.
Автоматизираният фекален анализ, предназначен да проверява наличието на паразити в изпражненията на животните, непрекъснато регистрираше при всички екземпляри паразита Phagostomum venulosum, макар че при проверка не го откриваха никъде. След това програмата автоматично разпределяше лекарство в храната на животните. Ако работниците изхвърлеха лекарството от фуниите, откъдето то автоматично се изсипваше в храната, се задействаше алармена система, която не можеше да се изключи.
Описанието на дефектите заемаше доста страници.
Когато дойде на острова, Денис Недри си мислеше, че ще отстрани сам всички дефекти по време на уикенда. Когато видя пълния им списък, пребледня като платно. Сега се обаждаше в офиса в Кеймбридж да съобщи на екипа от програмисти, че се налага да отложат плановете си за уикенда и да работят извънредно до понеделник. Освен това каза на Джон Арнолд, че ще използва всички телефонни връзки между Исла Нублар и сушата, за да съобщава програмните данни на своите служители.
Докато Недри работеше, Арнолд натисна един клавиш и включи нов екран върху монитора си. На него виждаше какво прави Недри на пулта в ъгъла. Не че му нямаше доверие. Просто искаше да бъде в течение.
Той погледна графичния дисплей на пулта вдясно от него, където се виждаха електрическите автомобили. Движеха се покрай реката северно от птичарника и оградената територия на птицетазовите динозаври.
„Ако погледнете наляво — каза гласът, — ще видите купола на птичарника в Юрския парк, който още не е готов за посетители.“ В далечината Тим забеляза високи алуминиеви подпори, които блестяха на слънцето. „А точно под вас е нашата мезозойска река, която тече през джунглата. Там, ако имате късмет, ще видите един много рядък хищник. Внимавайте да не го пропуснете!“
На екрана в колата се появи животно с глава като на птица, увенчана с огненочервен гребен. Но всички в автомобила на Тим гледаха през прозорците. Колата се движеше по висок хребет, надвиснал над реката, чието бързо течение бе почти скрито от гъстата растителност по двата бряга.
„Ето ги — каза гласът. — Животните, които виждате, се наричат дилофозаври.“