Право на милосърдие

Макгуайър най-сетне се запали. Не стана ясно дали от приятните перспективи на един доста разгорещен спор, или от погълнатото уиски.

— Доста ще трябва да се потрудите, за да заобиколите простия факт, че човекът е имал не повече от две седмици живот — прогърмя той. — И защо, дявол да го вземе, някой ще тръгне да го убива?

— Ейб сигурно ще каже, че е за пари — отвърна вместо лейтенанта Франи. — У Греъм са открили много пари на баща му — около петдесет хиляди долара.

— Че какво от това? — вдигна вежди Сюзън. — Нима това означава, че го е убил?

— Не — въздъхна Ейб. — Но означава, че може би го е сторил. Точно това се опитва да изясни следствието.

— Разполагал е с парите по съвсем основателна причина — рече Харди. — Те са били нужни за евентуалното постъпване на баща му в специализирано заведение.

Той добре помнеше версията на Греъм за децата на Джоан Сингълтери, но не беше сигурен, че трябва да ѝ вярва. Във всички случаи, не желаеше да мъти водата и предпочиташе да си изгради своя теория по въпроса. Нещо, което положително щеше да стори през следващите един-два дни. Засега предпочиташе да се придържа към една по-достоверна версия.

— Баща му е държал парите в сейф под леглото си — едно не особено подходящо място според Греъм…

— Той ли ти го каза? — погледна го Глицки.

— Не е нужно да ми го казва…

— А аз се питам защо не го каза на нас…

— Не искаме да се нахвърляме върху теб, Ейб — рече Франи и остави вилицата си на масата. — Но това просто е лишено от логика. Сюзън е права — такива неща стават всеки ден. Защо решихте да преследвате именно това момче?

— Защото даде неверни отговори на всички въпроси, които му зададохме — реши да резюмира Глицки. — А ние, хората от силите на реда, ставаме много подозрителни, когато ни лъжат!

— Но постъпката му е напълно логична, Ейб — настоятелно рече Харди. — Вече е в черния списък на юридическата общност в града, а ако му лепнат и това с баща му, положително ще изгуби и адвокатските си права!

— Затова измисля версията, че рядко се вижда с баща си — подхвана Франи. — Не е очаквал, че вие ще се заровите толкова надълбоко…

— В крайна сметка ще излезе, че не е лъгал чак толкова много — включи се в отбора и Сюзън. — Просто е казал една лъжа, а след това вече не е имал избор и е трябвало да измисля разни други неща в нейна подкрепа…

Глицки скръсти ръце и се облегна назад, на лицето му се появи нещо като усмивка.

— Значи е извадил лош късмет, защото го спипахме точно в основната лъжа — рече той, поклати глава и отново се приведе напред: — А на някой да му минава през ума, че паричките на баща му все още са у него и той очевидно няма намерения да сподели този факт с останалите наследници?

— Може би ще го направи — рече Сюзън. — Може би не е имал време, защото вие побързахте да го арестувате.

— Може би — кимна Глицки. — Още веднъж лош късмет… — Гласът му натежа от сарказъм: — Тоя Греъм Русо ще излезе най-големия кутсуз на света!