Фурията на курсора

Амара чу дишане зад себе си и едва успя да се обърне и да парира тежкия удар на най-близкия нападател. Силата на удара я изтласка върху Бърнард, чието придвижване напред беше спряно от убиеца, преградил пътя му с меч в ръце.

Амара отрази още един удар, притиснала гръб към съпруга си, и призова Сирус да ускори движенията й, доколкото може. Ответният й удар беше като сребърно-алено петно от окървавена стомана и улучи нападателя в шията точно над стоманения нашийник.

Но се оказа твърде повърхностен, за да разкъса артерията на шията му, и той изпусна вик, който приличаше по-скоро на стон на удоволствие, отколкото на агония, след което продължи атаката с удвоена сила.

Бърнард закрещя от напрежение, след което последва глух звук. Стомана изсвистя във въздуха и Бърнард отново изкрещя.

— Не! — възкликна ужасено Амара.

Но след това зад убийците, които продължаваха да настъпват към нея, Амара видя мъж в бяла изцапана туника на готвач или чистач, която се различаваше от белоснежните туники на нападателите. Беше със среден ръст и телосложение, косата му беше дълга, сплъстена и прошарена.

Той скочи върху пътечката по котешки тихо, стиснал старо износено острие в дясната си ръка, и с едно просто безмилостно движение го заби в основата на черепа на единия от убийците.

Мъжът падна, сякаш просто беше заспал на място. Виновникът за това вече се беше плъзнал към следващия нападател, тъмните му очи искряха зад завесата от сплъстена коса. Вторият го постигна същата съдба, но той пусна острието си и то падна на пода с характерен звук, на който реагира с обръщане най-близкия от останалите убийци.

— Фейд? — изкрещя Амара и отново парира.

Робът дори не се забави. Късата прическа от едната страна контрастираше на дългата коса от другата, която прикриваше отвратителните белези от изгаряния на бузата, клеймо на легиона за страхливците, избягали от бойното поле.

Мечът на Фейд с изящно лъжливо движение строши оръжието на убиеца с презрителна лекота, така че следващият удар отнесе горната част на черепа на мъжа.

Фейд изрита умиращия човек, така че той полетя в стоящия отпред противник, след което просто тръгна напред по каменната пътечка. Ръката му с меч правеше прости, къси движения, които изглеждаха съвсем неефективни. Но те разрязваха мечове и тела с проста, спокойна лекота.

Всеки удар нанасяше щети в главата или шията и когато убийците падаха, мечът на Фейд ги довършваше, за да не мърдат. Нищо повече.

Последният от тях, противникът на Амара, хвърли бърз поглед през рамо. Амара изкрещя боен вик и с две ръце удари с трофейния извит меч.

Ударът беше точен и оръжието с цялото си острие здраво заседна в черепа на убиеца. Мъжът замръзна, потръпна и мечът падна от ръката му.

Фейд хвана меча за дръжката и го измъкна от черепа на убиеца, след което го хвърли по-далече и промърмори: