Фурията на курсора
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #3
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на курсора». Краткое содержание книги:
— Разбирам — той хвърли поглед към Бърнард. — Вашата сестра…
Той примигна, сякаш леко се съмняваше:
— … холтър. Жената-холтър. Тя е талантлива призователка на вода, нали?
— Да — каза Бърнард.
— Как е тя?
— Изтощена. Спи — отговори Бърнард. — Имаше труден ден, дори преди звездите да се променят.
— Паниката беше изключително болезнена за тези, които са чувствителни към такива неща. Ако има нещо, което мога да направя, за да й помогна, моля, уведомете ме — каза Церес.
Бърнард склони глава.
— Благодаря ви, ваша светлост. Вашето предложение да се настаним в охраняеми стаи беше повече от щедро. Сега тя си почива съвсем спокойно.
Церес примигна към Джиралди.
— Това ейл ли е? Истински честен ейл?
Джиралди се оригна.
— Врани и гръмотевици — каза Церес. — Имате ли и друга халба, войниче?
Джиралди имаше. Церес отпи, изпусна дълбока въздишка и отново седна на своето място.
— Моята дъщеря, разбирате ли — обясни той. — Не дава на стареца да пие добре отлежал ейл. Казва, че било лошо за сърцето ми.
— Да умреш можеш от всичко — Джиралди се огледа. — Така че не е ли по-добре да е от няколко пинти ейл?
— Самата истина — каза Церес. — Момичето има златно сърце, но това не го разбира.
Той погледна през рамо към бойните зъбци, извисяващи се над градината, и лицето му се изкриви от дълбоки бръчки, показвайки безпокойство и скръб, които бяха отпечатани в сенките на лицето му. Амара го наблюдаваше как седна, за да отпие бавно ейл и да чака тези, които трябваше да пристигнат.
Това не отне много време. След половин час градината на Върховен лорд Церес беше изпълнена с посетители.
— Е — каза той, оглеждайки се с малко изгубено изражение на лицето. — Предполагам, че трябва да започнем.
Церес се надигна. Отиде на мястото си със съжаление на лицето и почука по стоящия до вече празната му халба ейл гонг.
— Лордове, лейди. Добре дошли. Макар че поводът можеше да е и по-радостен — той леко се усмихна. — Помолих ви да се съберем тук от името на Първия лорд и неговия курсор, графиня Амара. Графиньо.
Лорд Церес се отдалечи от катедрата с видимо облекчение на лицето.
Амара се поклони на Церес, извади от джоба си малка монета и я хвърли в басейна, казвайки:
— Вода на Амарант, разкрий думите на своя повелител.
Повърхността на водата около мястото, където падна монетата, започна да кипи.
После водната гърбица се оформи и започна да прилича на висок, строен мъж в зрелите си години, цветовете на туниката и панталоните бавно се появиха върху мъжа — бяха сините и червените цветове на Дома на Гай. По същия начин косата му се покри с на пръв поглед преждевременно сива коса, въпреки че изглеждаше почти на осемдесет години.
Амара склони глава.
— Милорд, готови сме.
Образът на Първия лорд се обърна към Амара и кимна.
— Нека продължим. Лордове Плацида и Атикус — той направи жест и две водни фигури започнаха да се оформят от двете му страни. — Те също ще се присъединят към нас.
Амара кимна и се обърна към останалите в градината.
— Лордове и лейди, знам, че последните часове бяха плашещи и объркващи. Първият лорд ме инструктира да споделя информацията, която имаме за последните събития.
— Ние все още не знаем кой стои зад нападателите и нямаме подробна информация за тези, които са ударили снощи — каза Амара. — Но знаем, че те нападнаха почти всеки член на Дианическата лига, а също и преподавателите и сътрудниците на Колегиума по тактика, капитана и трибуните на Първи цересиански, както и няколко офицера, които са присъствали на симпозиума в Колегиума.
— Убийците са действали смъртоносно и ефективно. Върховна лейди Родес беше убита, както и Върховна лейди Фригия, сенатор Пармос и седемдесет и шест други граждани, които са били мишени за убийците. Още няколко граждани, включително лейди Плацида, са изчезнали безследно.
Тя бръкна в чантата до себе си и извади заключващия се нашийник за подчинение — устройство, което търговците на роби използваха за контрол на проблемните роби.
— Това, което знаем със сигурност, е, че всеки от нападателите е носил нашийник за подчинение, като този тук. И на всеки от тях има гравиран надпис „Безсмъртен“. Всеки от хората, участвали в атаката, е бил на възраст около двадесет години или по-млад. Всеки от тях е проявил почти свръхчовешки способности да издържа на болка и те очевидно действат без страх и чувство за самосъхранение на собствения си живот.