Фурията на курсора

Сух стар майордом им показа градина, устроена просто — цветя и дървета, които могат да се намерят във всеки холт в Империята, която Върховен лорд Церес беше посадил със собствените си ръце, естествено.

Градината беше разположена около идеално кръгло езерце. Огледалната му повърхност отразяваше цветовете на ниските лампи с фурии в цялата градина, както и мрачната червена светлина на звездите.

Прислугата им приготви храна, а стомахът на Амара напомни, че са били нападнати, преди тя да има възможност да се нахрани.

Джиралди се увери, че тя и съпругът й са седнали, след това им донесе храна и ги наблюдаваше сякаш са негови внуци, и чак след като се увери, че са се нахранили, седна с малко парче сирене, хляб и кана с ейл.

Почти веднага след това пристигна лорд Церес. Сред гражданите на Империята Церес Мациус беше нещо като уникат — сивокос, възрастен мъж.

Или защото нямаше талант да поддържа външна младост, или просто не му пукаше да я поддържа. Имаше слухове, че способностите на Церес като призовател на вода са слаби, въпреки че Амара нямаше как да разбере дали слуховете се основават на факти или просто тези слухове са започнали да ги приемат за факт.

Церес беше със среден ръст и стройно телосложение, с дълго мрачно лице и дебели силни пръсти. Когато влезе, двама мъже с каменни лица го придружаваха от двете му страни, като не сваляха ръце от мечовете си.

Виждайки Бърнард и Джиралди, двамата мъже спряха и присвиха очи. Бърнард и Джиралди им върнаха погледите със спокойна невъзмутимост.

— Интересно, графиня Амара — промърмори Церес, тонът му беше капризен. — Трябва ли да им позволим да се подушат помежду си и да станат приятели, или трябва да ги вържем на поводи към различни стени, за да избегнем неприятности.

— Ваша светлост — усмихна се Амара и стана, за да се поклони ниско. — Те ще се държат прилично.

Церес взе ръцете й в своите, усмихна се, кимна и се обърна назад.

— Сигурно си права. Господа, ако искате да се биете днес, бих предпочел това да не се случва в моята градина. Съгласни?

Двамата телохранители кимнаха и отстъпиха назад с половин стъпка, но не повече. Джиралди се усмихна и се върна към храната си.

Бърнард също се усмихна и се поклони на Церес.

— Разбира се, ваша светлост.

— Граф Калдерон — каза Церес. — Добре дошли. Макар да се страхувам, че сте посетили моя град в не най-подходящото време.

— Аз съм тук, ваша светлост — твърдо каза Бърнард. — И ви предлагам цялата помощ, която мога да ви предоставя.

— Благодаря — каза Церес без следа от ирония. — Графиньо, още някой ще дойде ли?

— Да, ваша светлост — каза тя. — Но това може да отнеме много време. Повечето от оцелелите бяха тежко ранени в резултат на паниката в града.

Церес изсумтя и сковано се разположи зад богата и красиво резбована дървена катедра.