Фурията на курсора

— Тези легиони — каза Амара, — вече се движат към града. Техните рицари Аери и други части вече са тук и ние очакваме основната част от войските да пристигнат следобед.

— Пфу — разнесе се подигравателен глас от края на градината. — Това е просто смешно.

Амара се обърна към говорещия, сенатор Арнос, облечен в униформата на учен от Колегиума по тактика и с арогантно изражение на лицето.

— Сър? — попита тя учтиво.

— Калар е амбициозен, но не е глупак. Искате да ни накарате да повярваме, че той е започнал открита война с цялата империя и е оставил града си незащитен?

— Незащитен ли, сър? — меко попита Амара.

— Три легиона — поясни лорд Арнос. — Всеки от Върховните лордове има три легиона под свое командване. Такъв е законът.

Амара бавно примигна, гледайки Арнос, след което каза:

— Спазващите закона Върховни лордове не тръгват на война срещу цялата империя и не изпращат луди фанатици да избиват своите съграждани. Най-общо казано.

Тя продължи, обръщайки се вече към останалите присъстващи:

— В допълнение към вече споменатите войски, още два легиона на Калар са превзели мостовете през Гаул при Хектор и Вондус. Разузнаването предполага, че още един легион ще пристигне тук след два дни и че лордът държи поне един легион като мобилен резерв.

Тя погледна към сенатора.

— Ако това ще ви накара да се почувствате по-добре, сър, Калар също така има легион, разположен в Калар, за да защитава града си.

— Седем — промърмори сивобрадият войник. — Седем проклети легиона. Къде, враните да го вземат, е крил цели четири легиона, графиньо?

— В момента това е от второстепенно значение — каза Амара. — Важното е, че ги има и ги използва.

Тя си пое дълбоко въздух и огледа всички.

— Ако силите на Калар превземат Церес, нищо няма да стои между тях и столицата.

Този път нямаше мърморене — само мълчание.

Дълбокият равен глас на Първия лорд избълбука:

— Благодаря, графиньо. Лорд Церес, в какво състояние е вашата отбрана?

Церес се намръщи и поклати глава.

— Не сме готови за това, сър — откровено призна каза. — С унищожен Втори легион имам само Първи легион и Гражданския легион, разположен по стените — ще бъдем много разпръснати. Срещу цели три легиона и техните рицари няма да можем да издържим дълго. Ако и самият Калар се присъедини към тях…

— Спомням си един млад войник — каза Гай, — който веднъж ми каза, че колкото по-отчаяна и безнадеждна е битката, толкова повече би искал да се срещне с нея лице в лице и да удържи победа. Че живее за подобни изпитания.

— Този войник е пораснал, Гай — каза Церес с уморен глас, без да вдига глава. — Той се ожени. Той има деца. Внуци. Той е остарял.