Божият гняв
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #4
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1113-4
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Божият гняв». Краткое содержание книги:
— Да, точно той! Спомняте си го, нали? Той ми се обади.
— Е и?
— Закариас обича да казва, че е по-добър мюсюлманин от другите, и говори това-онова, ядосва се, когато ни вижда да пием бира… С една дума, строго спазва нашите традиции. Стана така, че миналата година Закариас изчезна и повече не се обади. Признавам си, че не се притесних особено, тоя тип си падаше малко досаден. Но снощи, тъкмо бях седнал да вечерям, и чух телефона да звъни. Майка ми се обади и каза, че ме търсели отдалеч. Като взех телефона, разбрах, че е Закариас.
— Аха. И какво ти каза той?
— Стори ми се уплашен и ме попита дали мога да му помогна да се върне в Португалия.
— От какво е бил уплашен?
— Мисля, че се е сближил с някакви фундаменталисти.
— О, така ли?
— Връзката не беше добра, имаше много смущения по линията, но ми се стори, че каза една дума… дума, която ми изкара ангелите, признавам си. Още не мога да се успокоя.
— Какво каза той?
Норберто въздъхна, за да събере кураж.
— Терористи.
XXII
Пазачът отвори металната врата и Ахмед видя море от глави и тела да се извръща към него. Пазачът го бутна в килията и вратата се затръшна зад него. Тежка смрад на изпражнения изпълваше претъпканото помещение. Беше непоносимо горещо и задушно. Затворниците бяха натъпкани като сардини в кутия, плътно застанали един до друг.
— Кой си ти, синко? — попита го негов другар по килия, старец с бяла брада.
Ахмед се представи и отговори на въпросите от подробния разпит, на който беше подложен. По някое време, докато разказваше историята си, затворниците нададоха одобрителни възгласи, хвалещи юмруците и словесните нападки, които бяха станали причина за задържането му.
— Тия кафирун трябва да разберат, че не могат да идват тук, на наша земя, и да се държат като кръстоносци — отбеляза мъжът с бялата брада, изтръгвайки отново многогласно одобрение. — Добре си направил, синко.
Подът на килията беше покрит с бели плочки, имаше две квадратни прозорчета на тавана и клозет в ъгъла. Наистина не беше лесно да се раздвижи човек в това пространство, имаше прекалено много хора. Когато Ахмед каза какво мисли по въпроса, вместо отговор получи неочакван въпрос:
— Имаш ли пари?
Ахмед недоверчиво изгледа мъжа, който го беше запитал.
— Защо питаш?
— Защото с пари се купуват разни услуги. Имаш ли пари?
Без да е проумял смисъла на въпроса, Ахмед извади от джоба си монета от двадесет пиастри. Всички впериха погледи в парата като лешояди.
— Не стигат — каза мъжът. — Имаш ли още?
От джоба му колебливо се показа още една монета от двадесет пиастри.
— Четиридесет пиастри. Може и да стигнат. — Мъжът се приближи до вратата на килията и извика: — Пазач! Ей, пазачо!
Миг след това се отвори малкото прозорче на вратата и пазачът, дебел и небръснат мъж, надникна в килията.
— Какво искате?
— Тук не може да се диша. Отвори вратата за десет минути, моля.
— Какво печеля от това?
Мъжът обърна глава и изгледа Ахмед.
— Покажи му.
Разбрал най-сетне какво става, новият затворник показа двете монети на пазача.
— Четиридесет пиастри.
Ключът се превъртя три пъти в бравата с отчетлив звук, вратата се отвори и свежият въздух нахлу в килията като река. Въздухът в помещението се промени и затворниците задишаха с пълни гърди, приятен хлад съживи изпитите и изпотени лица. Но блаженството им бе кратко. Пазачът се появи след десетина минути и тръшна вратата. Капанът щракна отново.
Олекна им едва привечер, когато вратата се отвори и затворниците бяха изведени като стадо овце в коридорите на затвора. Уплашен, Ахмед тупна по рамото затворника, който вървеше пред него, и го попита накъде отиват.
— На вечеря.
Влязоха в зала с голяма маса, охранявана от трима пазачи, седнали в края. Арестантите се подредиха на опашка и един по един се запътиха към пазачите. Когато дойде ред на Ахмед, пазачът, разбирайки, че пред него стои нов затворник, го изгледа от глава до пети, сякаш го преценяваше.
— Как се казваш, кучи сине?
— Ахмед ибн Бараках.
Пазачът му подаде алуминиева чиния и му викна да сяда. Готвачът се приближи с голяма бака и му сипа ориз, зеле и овче сирене. Понеже не им дадоха прибори, наложи се да се храни с ръце, но това не го притесни. Нали и Пророкът се бе хранил така. Ахмед дори беше горд, че се храни като божия пратеник.