66 градуса северна ширина
- Автор: Ридпат Майкл
- Серия: Огън и лед #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 978-954-2928-20-1
- Переводчик: Матей Тодоров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «66 градуса северна ширина». Краткое содержание книги:
— Какво!? Маркус на Харпа!? — огледа снимката още по-отблизо. — Абсурд!
— Не е абсурд. Ти знаеше ли?
— Как така да съм знаел? Какво да съм знаел!? Какво искаш да кажеш?
— Искам да кажа, че Оскар е баща на Маркус.
— Това е пълен абсурд!
— Харпа потвърди.
— Кога?
— Вчера.
Бьорн отново огледа снимката.
— Значи не ти е казала?
— Все пак не ти вярвам.
— Споменавала ли е кой е бащата?
— Не. Веднъж я попитах, тя не пожела да отговори и не съм я питал пак. Не ми беше работа — Бьорн върна снимката на Магнъс. — И все още не е моя работа.
Магнъс се възхити на хладнокръвието му. Двама рибари минаха покрай тях, кимнаха на Бьорн и Пал и се зазяпаха в Магнъс — чужденецът в градчето — с нескрито любопитство.
— Знаеш ли, че Харпа наскоро е ходила до Лондон? — попита Магнъс.
— Да. Преди два месеца. За няколко дни.
— А знаеш ли защо?
— Каза, че искала да си почине.
— С какви пари?
Бьорн сви рамене.
— Не знам. Тя е била банкер. Сигурно има спестявания. Вярно, обикновено внимава с харчлъците, но заслужаваше малко отдих.
— Каза ли ти, че се е срещала с Оскар?
— Не — отвърна Бьорн.
— Ревнуваш ли я? — попита Магнъс.
— Абе, ревнувам! Виж, има само един човек, на когото вярвам на този свят и това е Харпа. Не е моя работа с кого се е срещала, преди да се запознаем. Нямах представа, че Оскар е баща на Маркус и, честно казано, продължавам да не го вярвам. Но ако е така, сигурно Харпа е отишла да се видят, не знам. Не се учудвам, че е запазила срещата им в тайна.
— Ядосва ли те това, че Харпа има тайни от теб?
Бьорн изгледа Магнъс продължително. Сините му очи бяха забележително ясни и изпълнени с гняв. Но Магнъс остана с впечатлението, че Бьорн е ядосан на него, а не на Харпа.
— Не!
— Бьорн, къде беше вторник вечерта?
— Тогава са убили Оскар, познах ли?
— Отговори на въпроса.
— Във вторник излязох за риба. Прибрах се към седем с добър улов — доста скумрия хванахме. Разтоварихме лодката, изчистихме и се прибрах у дома.
— А сряда сутринта?
— Пак излязох, много рано. Със същата лодка, „Криа“. В момента не е тук, но ще се върне следобед. Един от екипажа имаше грип. Густи й е шкипер. Пал го познава — той кимна към полицейския началник. — Може да разпита екипажа. Всъщност, вторник вечерта ходих до канцеларията на риболовната компания да си взема парите, които ми дължаха. Питай Соли, тя ще ти каже. А сигурно е и записано някъде. — Бьорн се втренчи в Магнъс. — Така че явно не съм бил в Лондон да стрелям по банкери.
— Свърши ли си работа?
Магнъс и Пал се връщаха по кея към полицейския участък.
— Хладнокръвен е — каза Магнъс. — Не мога да преценя дали казва истината. Сигурен съм, че ако иска да лъже, го прави много добре.
— Ще проверя алибито му — каза Пал. — Но бас държа, че е желязно. Което означава, че не е застрелял банкера.
— Вероятно си прав. Но го провери внимателно. В малките градчета хората пазят гърба на приятелите си.
— Густи е почтен човек — каза Пал. — Трябва да призная, че и Бьорн има отлична репутация.
— Ти добре ли го познаваш?
— Доста добре, да. Както каза, градчето е малко. Той имаше лодка, „Люнди“. Откупи я от чичо си. Потръгна му, купи си още квоти, работеше здраво. Но всичко беше със заети пари и когато кризата започна, се видя принуден да продава. Оттогава работи по чуждите лодки, когато го вземат.
— Виждал ли си Харпа тук?
— Май да. С черна къдрава коса, нали? Около метър и осемдесет?
Магнъс все още свикваше с метричната система, но успя да се ориентира.
— Същата.
— Идвала е тук няколко пъти.
— Бьорн да е имал проблеми с полицията?
— Не. Поне не тук. Мисля, че понякога ходи до Рейкявик да се забавлява. Отсяда при брат си Гули.
Продължиха нататък.
— Магнус?
— Да?
— Не мога да си представя, че Бьорн би убил някого.
Магнъс спря и погледна началника. Имаше шкембенце и рунтав мустак, но очите му бяха мили и угрижени.
— Бьорн приятел ли ти е? — попита Магнъс.
— Не. Не точно, само…
— Какво?
— Нужно ли беше да му казваш за сина на приятелката му? Че банкерът му е бил баща? Какво общо има това с полицията? Тя няма ли право да го запази в тайна, ако иска?
Магнъс усети леко раздразнение. В такова градче с население хиляда, най-много две хиляди души, лоялността на местното ченге по-скоро бе към приятелите му, отколкото към някакъв детектив, спуснат като парашутист от големия град.
Но Магнъс се нуждаеше от Пал.
— Убийствата винаги са болезнени. За жертвите, за семействата им, за всякакви хора. Разследванията на убийства винаги нараняват свидетелите. Знам, че харесваш Бьорн и че го смяташ за добър човек. Но тези въпроси трябва да се зададат. Случва се това да ядоса някого, някой добър човек. Макар че, за разлика от теб, аз не съм убеден, че Бьорн спада към тази група.