Призована от сенките
- Автор: Ченс Карен
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Призована от сенките». Краткое содержание книги:
— Хвана го в добро настроение. Неотдавна аз и Августа отстранихме един проблем вместо него.
— Нямам намерение да причинявам никакви неприятности — уверих го пламенно.
Мирча просто ме погледна, иронично изкривил устните си.
— Не съм сигурен! — Защо ли бих се съмнявал? Може би, защото първият път, когато се срещнахме, бях почти отровен, а вторият — се оказах много близо до дуел ли? — Усмивката му се разшири — За щастие, нямам нищо против неприятностите. Ако, както каза Консулът, наградата си заслужава.
Не знаех какво да кажа, така че наблюдавахме жените известно време. Все още не можех да разбера какво правеха, може би защото бяха с гръб към нас. Брюнетката беше в бледо синьо, леденият цвят бе украсен с твърде много дантели, но Августа носеше великолепна бледожълта, сатенена рокля с голи рамене, с шлейф покрит със златен и кремав брокат. Може и да не я харесвах, но нямаше съмнение, че тя знае как да се облича. Широките поли препречиха гледката ми за момент, тогава нещо се втурна през средата между тях, идвайки право към мен.
— О, не! Той е свободен! — Гласът на Августа прокънтя над стаята, треперещ от смях. Голо същество, с диви очи драскаше с ръце и колене по краищата на кръга, оставяйки следа от капчици зад себе си. Те бяха черни и изглеждаха мазни на фона на тъмно зеления мрамор. Точно преди да стигне до мен, нещо накара главата му рязко да отскочи назад, изхвърляйки го потрепващо на една страна.
Августа държеше каишка в ръката си, докато се придвижваше към него, единият край на която беше на примка около врата му. Той легна по гръб, треперещ от страх, тъй като тя вече стоеше над него.
— Стани! — каза нетърпеливо, дръпвайки рязко каишката.
Това го принуди да повдигне брадичката си и аз успях да зърна лицето му през плетеницата от мазна, черна коса. Устата му се гърчеше от болка, след това се сковаваше от ярост, което изкривяваше чертите му до неузнаваемост. Но разпознах тези изпъкнали, черни очи. Бях ги виждала в повече от няколко кошмара.
— Джак — прошепнах и той се втренчи в мен слепешката.
— Какъв е проблемът? — обади се брюнетката — Мислех, че ти харесва да си играеш с жени!
— Мисля, че предпочита безпомощните — каза Августа, прокарвайки дългите си нокти надолу по гърдите му, достатъчно силно, за да оставят червени резки сред редките косъмчета. — Значи те наричат Изкормвача, нали? — изтананика тя — По времето, когато приключа с теб, наистина ще си достоен за името си.
Човекът се сви на кълбо в безнадежден опит да се предпази от тези нокти като кинжали и аз ахнах, когато видях гърба му. Така беше нарязан, че малкото останала кожа, висеше на ленти. Мирча също забеляза.
— Ако скоро не му позволиш да почине, Августа, той ще умре и ще ти развали забавлението — каза благо.
Тя се засмя.
— О, аз не мисля така — каза с лукав поглед.
Мирча се намръщи и коленичи до мъжа. Вдигна очи само след минута.
— Направила си този луд един от нас? — попита невярващо.
Августа сви рамене.
— Ще се отърва от него, когато свърша или може би ти, ако ти харесва, за всичките проблеми, които ти е създал. Но ще трябва да почакаш. — Тя небрежно погали отстрани лицето на Джак, един почти нежен жест и той нададе отчаян, сподавен рев. Осъзнах с отвращение, че тя прокара един от дългите си нокти през дясната му очна ябълка. — Това ми харесва. Той пищи толкова хубаво.
Мирча се отърси от ръката на Джак, който беше сграбчил крачола на панталона му с тиха молба и Августа издърпа своя пленник обратно в центъра на празното място. Предположих, че за да го покаже по-добре. Мирча ми хвърли поглед, докато се мъчех да не показвам емоции.
— Откъде знаеш кой е той? Августа го представи едва тази вечер.
— Чух мълвата. — Успях да кажа, след като преглътнах трудно — Как го намери?
— Той ни откри. Ние търсехме някой друг.
Джак изкрещя, когато брюнетката заби петата си в слабините му. Потреперих, преди да мога да се удържа.
— Ще се отегчи от него доста бързо, след като го пречупи — заяви Мирча.
Аз не коментирах. Щяха да разберат съвсем скоро, че е трудно да се пречупи едно вече пречупено съзнание.
Вниманието ми бе отклонено от Джак от гледката на две призрачни фигури. Те се придвижваха измежду събраните наблюдатели към самия кръг, невидими за тълпата. Едната беше интересно създание от миналото, все още безлично петно, другата беше Мира.