Грешката на президента

Николай Фомич, вместо да намали, натисна газта и рязко сви наляво с намерението да заобиколи препятствието и да се промъкне напред. Отпред отново пламна изстрел, всички в купето чуха удара на куршума по стъклото.

Отдясно за миг зърнаха спрелия мерцедес, но Николай Фомич уверено водеше колата напред и се изплъзваше.

Сега проблясванията се появиха отзад, стреляха на къси откоси. Колата изведнъж рязко поднесе надясно, после наляво. Николай Фомич не можеше да се справи с управлението — стреляха по гумите.

Президентската кола изскочи от шосето с пълна скорост и се понесе по полето, независимо че задните гуми бяха спукани.

Отпред внезапно изникнаха тъмните силуети на дървета. Всички в колата инстинктивно свиха глави между раменете си. Колата се блъсна в някакво дърво и смачка предницата си, която независимо че автомобилът беше брониран, не можа да издържи на силния удар.

— Григорий Иванович, бягайте в гората! — извика Турецки. Той се опита да отвори вратата, но не можа веднага, от удара тя беше заяла.

Първи от колата излезе Николай Фомич. Откъм шосето веднага пламна огън. Николай Фомич пристъпи неуверено напред, някак неестествено се извъртя и започна бавно да се свлича надолу.

— Излез и залегни! — изкомандва Дроздов.

Дясната врата така и не можа да се отвори. Седящият отляво Турецки се хвърли на земята направо от колата. Предателското осветление на купето се включваше автоматично при отварянето на вратите, затова Турецки веднага се претърколи в сянката и само с миг изпревари невидимия враг. Стреляха от пистолет със заглушител.

Турецки затича с прибежки срещу стрелящия. Беше тъмно и враговете нямаха никакви предимства. Те можеха да виждат тичащия Турецки не по-зле, отколкото той тях. За миг Саша замря, като се опитваше да се ориентира по звука. Отначало всичко беше тихо, после недалеч отпред под нечий крак изпука клонка. Турецки тихо се просна на земята, пистолетът вече беше в ръката му. Врагът, без да се досеща, че той вече е съвсем наблизо, направи още няколко крачки и сега беше почти до него.

Откъм шосето долитаха изстрели, викове, ругатни. Но Турецки нямаше време да се вслушва какво става там. Цялото му внимание се съсредоточи върху тъмнеещата на няколко крачки от него фигура. Очите му вече привикнаха към тъмнината, той успя да хване на мушка силуета на фона на малко по-светлото небе. Изстрелът беше сполучлив.

— Дроздов! Чисто е!

Но той вече и сам беше съобразил, че се е появила секундна пауза и двамата с чичото изскочиха от колата.

Отляво ръмжаха двигателите на камионите.