Магьосническа ярост
- Автор: Bast Anya
- Серия: Магьосници на елементите #4
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магьосническа ярост». Краткое содержание книги:
— Срещнах я само няколко пъти — отвърна уклончиво тя. — Омъжила се е за Томас Монахан.
Стефан наклони питието си към нея.
— Да, знам. Пратих им тостер като сватбен подарък. Каква невероятна двойка. — Всяка дума бе пропита със сарказъм. — И Мира Хоскинс… о, фамилията й сега е Макалистър, нали? И тя е прекрасна жена. Уби баща ми, както знаеш.
Сарафина кимна.
— Чух за това. Съжалявам за загубата ти.
— Повечето хора в Дъскоф мислеха, че бих приветствал смъртта му, след като управлението на Дъскоф и цялото богатство се падаха на мен. Грешаха. Обичах баща си. Той ме прие, когато никой друг не искаше. Научи ме на всичко, което знам сега.
Сарафина бе запозната с историята. Стефан Фошо бе роден в Париж и все още говореше със силния акцент, който издаваше, че е французин. Когато бил момче, той избягал от органите за защита на детето и заживял на улицата. На пътуване до Париж, Уилям Крейн се натъкнал на детето и разпознал в него много силен огнен магьосник. Крейн го осиновил и го отвел в Щатите, където го отгледал.
Много хора смятаха, че така Крейн е заменил биологичния си син — също огнен магьосник, — който избягал от него още на ранна възраст. Биологичният син на Уилям Крейн бе Джак Макалистър, дясната ръка на Томас в управлението на Сборището. Стефан се бе оставил в ръцете на Уилям. Бе се превърнал в идеален вещер, достатъчно зъл, за да върви по стъпките на баща си.
— Всичко, което направих, е от обич. — Емоции напираха в гласа на Стефан. Той вдигна поглед към нейния. Очите му бяха хубави, ясно сини — същите очи, които бе виждала да гледат от кориците на списанията през целия й живот, докато се редеше на опашка в магазина. — Сторих всичко заради баща ми, за да го накарам да се гордее с мен. Може и да го няма, но вярвам, че все още ме наблюдава. — Стефан направи пауза и отмести поглед встрани. — Би искал да отмъстя за него.
Бей се взираше упорито в нея. Това караше ръцете й да се изпотят.
Навлажнявайки устни и слагайки загрижено изражение на лицето си, Сарафина се приведе към Стефан.
— Сигурна съм, че Уилям Крейн не може да бъде по-горд с теб.
Той отпи още една глътка от питието си.
— Липсва ми.
— Сигурна съм, че е така. — Тя хвърли поглед към Бей, който стоеше неподвижно като гръцка статуя до стола на Стефан. — Мога да разбера загубата ти, след като наскоро изгубих приемната си майка.
Той кимна.
— Тогава разбираш, че, въпреки че казах на Мира, че й прощавам задето уби баща ми, все пак ще трябва да я накарам да си плати.
Студената заплаха в думите му накара тялото й да застине и дъхът да заседне в гърлото й. Не бе сигурна какво да отговори.
— En fait20, баща ми уби родителите на Мира в демонски кръг, така че виждам защо би искала отмъщение.
— Да. — Тя му се намръщи. — Баща ти не се ли опита да убие Мира в друг демонски кръг, когато тя го изхвърли през прозореца? Било е самозащита, нали?
Стефан направи жест с чашата си.
— Да, и това го имаше. При всички случаи простих на Мира задето уби баща ми. Простих и на Изабел за греховете й спрямо мен.
Самолетът излетя, събаряйки я назад. Тя сграбчи облегалките за ръце, пренебрегвайки коланите. Бей стоеше неподвижно, без да помръдва мускулче. Сякаш нищо не бе в състояние да го помръдне.
Би искала да пробва с огнехвъргачка.
Стефан прокара пръст по ръба на чашата си.
— Но може би ще трябва да се върна към дадената дума.
Това последно изречение бе промърморено с тих глас, който й напомни за сериен убиец. Думите му бяха изречени по начин, заради който през ума й преминаха брутални, отвратителни картини на убити животни.
Стефан искаше Изабел и Мира мъртви… и то по ужасен начин.
Отново бе останала без думи. Какво можеше да отговори на това?
Сарафина преглътна с усилие по време на мълчанието, знаейки, че той очаква тя да му отвърне с нещо. Това можеше дори да е някакъв тест, за да я види как ще реагира.
Тя подбра внимателно думите си, когато отново можеше да проговори.
20
En fait (фр.) — всъщност.