Приливи на Мрака [bg] [ЛП]

— Да! — радваше се Алериа, вдигайки лъка си в знак на поздрав. — Хората ми пристигнаха!

И Туралиън видя, че е права. От гората се появиха елфи — редица след редица. Те носеха повече броня от Алериа и рейнджърите й, както и по-тежки оръжия и щитове и, разбира се, копия. Очевидно техните оръжия бяха повалили огъра-магьосник. Туралиън никога досега не е бивал толкова щастлив да види някого.

— Дойдоха точно навреме! — каза той на Алериа, като крещеше в ухото й, за да надвика шума от битката. — Можеш ли да предаваш съобщения?

Тя кимна.

— Използваме жестове от разстояние по време на лов.

— Много добре — Туралиън кимна и свлече един орк на земята, докато подреждаше мислите си. — Трябва да притиснем Ордата между двете ни армии. Предай им да напреднат към нас, но и да се разпръснат по фланговете и да атакуват. Ние ще направим същото. Не искам само да ги отблъснем настрани, защото може те да ни обградят.

Алериа кимна и започна да прави знаци към гората и Туралиън видя как един елф от челната редица кимна и се обърна към другаря си. Кадгар беше достатъчно близо, за да чуе разговора им и вече се беше обърнал към близкия водач на отряд, крещейки новите заповеди, които трябваше да се предадат и на останалите.

И двете армии започнаха да се изтеглят встрани, а силите на Алианса леко отстъпиха назад, за да си направят място за маневри. Ордата очевидно прие това за отстъпление, защото сред орките се надигнаха радостни възгласи. Повечето от тях не бяха забелязали елфите, които все още бяха частично прикрити сред дърветата. Това беше добре. Туралиън искаше да ги изненада, за да намали вероятността да им се изплъзнат. Той изтегли хората си назад, нареждайки на няколко отряда да държат орките настрани, докато останалите се отдалечават, а после изпрати една трета от хората си към всяка страна, откъдето да атакуват. Останалите задържа при себе си и можа да види объркването на Ордата, когато се обърнаха и поведоха атаката право в центъра й.

От другата страна елфите вече се бяха подредили по подобен начин. И когато Ордата се подготви да посрещне атаката на Туралиън, елфите пристъпиха напред и се спуснаха с копия към задните оркски редици. Мнозина паднаха без да издадат звук, но някои все пак успяха да изохкат или изръмжат, привличайки вниманието на другарите си отпред. Последва дрезгав рев и орките осъзнаха, че са обкръжени.

Неколцина оркски воини се опитаха да се измъкнат, осъзнавайки, че са попаднали в капан между две армии. Но воините на хората и елфите бързо ги наобиколиха и ги лишиха от възможността за бягство. Орките бяха принудени да останат и да се бият и повечето го направиха с радост, опиянени от яростта и жаждата си за кръв. Но с врагове от всички страни и елфските лъкове и копия, които допълваха човешките мечове, секири и чукове, орките започнаха да понасят тежки жертви.