Реката на тайните [bg]
- Автор: Дю Брюл Джек
- Серия: Филип Мърсър #5
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-587-8
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Реката на тайните [bg]». Краткое содержание книги:
“Започва със сто километра в час и се развива все по-бързо... Заплетено, интелигентно, шеметно приключение”. Лий Чайлд
“Прилив на адреналин” Дъглас Престън
— Той има право. Нямаме време за друг план. Лодките са единственият изход.
Импровизираният кей беше на стотина метра от палатката. Китайските охранители се подготвяха за фронтална атака по ръба на кратера и заемаха позиции за престрелка с армия от командоси, без да подозират, че противникът вече е зад тях. Неколцината работници, стоящи между палатките и езерото, не бяха от значение.
Фош включи предавателя си.
— Пастир, тук Фош. Кога ще пристигнеш?
— След шест минути според глобалната позиционираща система. Би трябвало да ме чуете след пет.
— Прието. — Фош беше ядосан и недоволен и се чувстваше притиснат между китайците и обстоятелствата.
Никой не видя китайския войник, който се промъкна в задната част на палатката, и не разбра, че е там, докато той не откри огън. Ефрейтор Хауер беше най-близо до него и тялото му се разтресе от високомощните куршуми. Бронежилетката му пое ударите на повечето, но един попадна в целта. Хауер умря, преди да падне на земята. Лорън рязко се обърна и застреля китаеца.
— Ще дойдат и други — извика Мърсър и грабна пушката на убития ефрейтор.
Дулото беше студено. Всички патрони бяха в пълнителя. Младежът не бе изстрелял нито един куршум по време на първото си и последно сражение.
Фош не искаше да оставя мъртвия си другар, но нямаше избор. Огледа лагера и направи знак на останалите да бягат към пристана. Четиримата оцелели се спогледаха с фаталистична решителност. Или щяха да успеят, или щяха да умрат.
Хукнаха към езерото. Един мургав местен работник хлъцна, като ги видя, но беше твърде стъписан, за да вдигне тревога. Потокът от куршуми, който Мърсър очакваше, не ги обсипа. Пазачите на пясъчната ивица не се обърнаха и след петнайсет секунди малката група стигна до дървения кей. Варелите се разклатиха от тежестта им.
Лорън скочи в по-голямата алуминиева лодка и посегна да запали мотора, а Фош сряза въжетата. Мърсър и Брунесо коленичиха до лодката и огледаха пясъчната ивица през мерниците на щурмовите винтовки. Мърсър забеляза раздвижване около китайския хеликоптер. Подготвяха го за полет.
— Виждам — каза Рене, когато Мърсър го посочи. — Ако излетят, докато нашият хеликоптер ни взема, свършено е с нас.
Моторът на лодката запали при първото дръпване на въженцето. Тримата мъже скочиха вътре точно когато порой от куршуми обсипа пясъчната ивица и пристана. Патрулните, които първи бяха забелязали Мърсър и Лорън, бяха заобиколили палатката за спане и стреляха по тях. Единият крещеше нещо по радиостанцията си.
Плоскодънната лодка бързо се отдалечи от брега и се насочи към средата на езерото. Перките на китайския хеликоптер се завъртяха. Мърсър видя няколко войници в товарното отделение.
Иззад острова в средата на езерото се появи гумена лодка с войници. Лорън ги забеляза първа и извика:
— Мамка му!
Китайците бяха твърде далеч, за да се прицелят точно, но въпреки това стреляха и от водата около лодката се занадигаха малки гейзери. Китайците контролираха средата на езерото и лодката им се приближаваше. С всяка секунда Лорън губеше пространство за маневриране. Тя направи завой и насочи лодката към водопада, който се намираше на около четиристотин метра. Отвъд зееше пропаст. Бурята се приближаваше.
Хеликоптерът на легионерите се извиси над ръба на кратера, но никой не чу пристигането му. На „Джет Рейнджър“ не бяха монтирани оръжия и пилотът не можеше да направи нищо с лодката, преследваща екипа, затова се съсредоточи върху другарите си. От височина петнайсет метра ясно видя, че ако Лорън спре, за да изчака евакуацията, китайците в „Зодиак“ ще ги настигнат. Налагаше се да ги качи на борда в движение.
Пилотът се обади по предавателя на Фош, съобщи му инструкциите си и спусна въжетата от двете страни на хеликоптера.
— D’accord3 — Фош кимна и се обърна към останалите. — Подгответе се за бърза евакуация.
— По-добре да е адски бърза — каза Мърсър.
След трийсетина секунди щяха да стигнат до водопадите. Бурята беше още по-близо, пулсираща стена от черни облаци, изсипващи невъобразимо количество дъжд.
Пронизителното бръмчене на двигателя на лодката бе заглушено от по-плътното пулсиране на „Джет Рейнджър“, Хеликоптерът се спусна и изравни скоростта си с тяхната. Два куршума се забиха в мотора на лодката и той спря. Китайците бяха преполовили разстоянието до преследваните.
3
Разбрано, добре (фр.)