Галерия на мъртвите [bg]

— Ефектът определено не е същият, нали? — настоя агент Уилямс.

— Определено не е — съгласи се Гарсия.

— Ами, ако убиецът не е търсил същия ефект? — предположи Хънтър.

— Сякаш четеш мислите ни — с повишен от вълнение тон каза агент Фишър.

— Не следвам мисълта ви — рече Карлос. — Това не би ли противоречало на идеята, че убиецът иска местопрестъпленията му да изглеждат като картини, произведения на изкуството?

— Не непременно — отговори агент Фишър. Самодоволната й усмивка разкриваше какво голямо удоволствие й доставя да поучава детектива. — Ако се замислите, невъзможно е да се пресъздаде едно и също произведение два пъти, но тук не трябва да забравяте, че изкуството е субективно. — Тя намигна на Гарсия, защото много добре знаеше, че именно той го беше казал. — А сега, като имате предвид това, кажете ми какво мислите.

Агент Фишър пак отстъпи няколко крачки назад, спря в средната зона и този път им показа две снимки една до друга. Вляво беше тази, която бяха видели преди минута — местопрестъплението с Кристин Ривърс, а вдясно — една от снимките в общ план на спалнята на Албърт Грийн.

Погледът на Гарсия се стрелна от едната към другата снимка два пъти.

— Занасяш ме — каза той, когато най-после видя за какво става дума. — Двете са пълни противоположности.

— Именно — потвърди агент Фишър. — Все още има надежда за теб, детектив.

Карлос почеса носа си само със средния пръст на дясната си ръка.

Агент Фишър не обърна внимание на жеста.

— Може би за първото си произведение убиецът е избрал място, където не е необходимо да боядисва стените или пода, или нещо друго, защото местоположението, неизползвана барака край реката, вече е имало откаченото „модерно изкуство”, от което се е нуждаел — опаковки от храни, мръсни дрипи, изхвърлени принадлежности за употреба на наркотици, стени, нашарени с графити, и така нататък. И за да го направи свое, трябвало е само да постави централната фигура — трупа на жертвата с обезобразено лице. — Тя посочи разпечатката с идеално оправеното легло в средата на разхвърляна стая и продължи: — След това за второто „произведение” убиецът е преминал от мръсна барака към безупречно чиста стая и от жертва млада жена към старец. Виждате ли? — Агент Фишър не даде време на Гарсия да отговори. — Ако пренебрегнем факта, че това са местопрестъпления, двете „произведения”, както ти каза, са пълни противоположности. Може би това е ефектът, който е търсил убиецът.