Зимата на света [bg]

Руби изскимтя, сякаш я мъчеше болка.

Лойд я попита:

— Какво става?

— Зъбобол.

— Трябва да отидеш на зъболекар.

Тя го изгледа, все едно е произнесъл някаква глупост, и той се усети, че със заплатата си на прислужница тя не може да си позволи да плати на зъболекаря; почувства се много глупаво. Отиде до вратата и надникна в главната зала. Подобно на много неконформистки църкви, и тази беше проста правоъгълна зала с бели стени. Денят бе топъл и прозорците бяха отворени. Местата бяха заети и публиката седеше в очакване.

Етел се появи отново и Лойд се обърна към нея:

— Ако сте съгласни, аз ще открия срещата. После Роберт ще разкаже личната си история, а майка ми ще тегли политическите поуки.

Съгласиха се.

— Руби, ще държиш ли фашистите под око? Кажи ми, ако нещо става.

Етел се намръщи.

— Това наистина ли е необходимо?

— Вероятно не трябва да разчитаме, че ще удържат на думата си.

Руби продължи:

— Събирането им е четвърт миля нагоре по улицата. Нямам нищо против да влизам и да излизам от църквата. И тя излезе от задната врата; Лойд въведе останалите в църквата. Нямаше подиум, а в единия край на залата до аналоя бяха поставени маса и три стола. Етел и Роберт седнаха на местата си, а Лойд застана на аналоя. Чуха се кратки тихи аплодисменти.

Лойд започна.

— Фашизмът настъпва. И е опасно привлекателен. Дава лъжливи надежди на безработните. Изпълнен е с фалшив патриотизъм, тъй като фашистите носят имитация на военна униформа. За ужас на Лойд, британското правителство бе готово да умиротворява фашистките режими. Кабинетът бе коалиция, доминирана от консерваторите, с неколцина либерали и някои министри-лейбъристи, които бяха скъсали с партията си. Няколко седмици след преизбирането на коалицията външният министър бе предложил голяма част от Абисиния да бъде отстъпена на воюващите с нея италианци и на фашисткия диктатор, който управляваше страната, Бенито Мусолини. Още по-лошо бе, че Германия се превъоръжаваше и се държеше агресивно. Само преди няколко месеца Хитлер бе нарушил Версайския договор и бе вкарал войски в демилитаризираната рейнска област — Лойд наблюдаваше с ужас как нито една страна не желае да го спре. Надеждата, че фашизмът е само някакво временно отклонение, бе изчезнала. Лойд беше убеден, че демократичните страни като Франция и Великобритания трябва да бъдат готови за война. По време на речта си днес обаче не го каза, понеже майка му и мнозинството от Лейбъристката партия бяха против превъоръжаването на Великобритания и се надяваха, че Обществото на народите ще успее да се справи с диктаторите. На всяка цена искаха да избягнат повторение на ужасната касапница на Голямата война. Лойд се отнасяше със симпатия към тази надежда, но се опасяваше, че не е реалистична. Той се подготвяше за война. В училище бе посещавал кадетските курсове; когато дойде в Кембридж, се записа в Корпуса за подготовка на офицери — единственият студент от работнически произход и със сигурност единственият лейбърист, който го бе сторил. Седна сред приглушени ръкопляскания. Говореше ясно и логично, но не можеше да докосва сърцата на хората като майка си — все още не.