И се възправи сянка [bg]

Кепенците на прозорците бяха отворени и сред грохота на оръдията Кърл можеше да чуе заповедите и глухия тропот на множество маршируващи крака. Тя седеше на леглото, с малката кутийка в скута. Частично разопакованият дрос лежеше върху отворения капак. Звуците, идващи отвън, я накараха да остави кутията настрани и да се приближи до прозореца.

Нямаше нищо за гледане, като се изключат къщите отсреща, една ръчна количка, бутана по улицата от стар дрипав мъж, и група деца, които мълчаливо претичаха покрай него. Тя видя, че никъде не се виждат улични момичета. Повечето най-вероятно бяха застанали на Булеварда на лъжите, за да се опитат да изкарат някакви бързи пари от войските, излизащи от града на път към сборния пункт на полето зад северните стени.

Кърл за момент изпита облекчение, че вече не й се налага да работи на улицата. Тя не се гордееше с това колко лесно се е приспособила към тази професия, нито с това колко е популярна сред местната клиентела. Въпреки това само за няколко месеца работа тя беше успяла да си спечели постоянен брой надеждни клиенти, дотолкова, че вече можеше да ги приема направо в стаята си и да им иска допълнително пари за това.

Спомни си, че тази вечер беше забавлявала онзи стар похотлив бостани, смърдящ на смола, бира и застояла пот и със свински очички, които изглеждаха мъртви за всичко — дори за удоволствието. Кърл си беше изградила навика да не мисли за тези неща през свободното си време. Тя се върна при леглото, сложи отново отворената кутия в скута си и се вторачи в нея, без да мига.

Сивият прах беше другото нещо, с което не се гордееше особено. Бе започнала да го взима с прекалено голяма лекота, откривайки, че той й помага да прекарва дългите самотни дни и още по-дългите нощи. Каза си, че е пристрастена към дроса проститутка. Леля й и сестрите й щяха да се ужасят, ако узнаеха в какво се е превърнала. А майка й, нейният съюзник…