Игра на духове [bg]

През следващите месеци тя с нищо не намекна, че подозира връзка между Филип и смъртта на Уеб. И защо да го прави? Уеб беше стар и болен. Дори лекарите се учудваха, че е издържал толкова дълго.

Филип обаче си мислеше, че Майка знае.

Защото Майка знаеше всичко.

И всичко това се криеше в една кратка пауза.

- ... на мистър Уеб ти причинява ненужен стрес - довърши тя.

- Казах ти какво мисля, но вече съм се примирил с неизбежното.

- Наистина ли си?

Тъмните ѝ очи го гледаха безстрастно. Майка я биваше за това. Способна бе да включва и изключва емоциите си за миг, дори със сина си. Това ѝ позволяваше да анализира хладнокръвие всеки възникнал проблем.

- Да, Майко. Наистина. Така че няма защо да ме отпращаш.

- Когато всичко това приключи, ще живееш спокойно до края на живота си.

Спокойно: каква противно невзрачна дума. Спокойствието беше за старите, за умиращите.

- Знам. Вече сме водили този разговор.

- Продължаваме да го водим, защото не мисля, че наистина слушаш.

- Трудно ми е. Трудно е да знаеш, че ти нямат доверие.

- За тези неща?

- За всичко. Дори моят дял от наследството е обвързан с условия и издръжки. Ще ми дават на час по лъжичка и ще трябва да се моля за още.

- Все пак това са много пари.

- Не става дума само за парите.

- Разбирам.

- Ако разбираше, щеше да промениш нещо.

- Ръцете ми са вързани. Колко пъти да ти го повтарям? Има си закон. Господин Уеб беше пределно ясен в последната си воля.

- Това не е съвсем вярно, Майко, и ти го знаеш. В някои бизнес интереси, за които говорим, няма нищо законно.

Това се повтаряше отново и отново. Междувременно цялата империя отиваше на вятъра, а заедно с нея и мечтите на Филип да стане император.

- Филип, обичам те, но ти не си Каспар Уеб.

- Нося неговата кръв.

Майка потръпна.

- Носиш амбиции.

- Виждала си на какво съм способен.

Да, виждала беше. Още помнеше как я повикаха в склада и намери Филип да стои пред полюшващото се тяло на Тери Нейкъм, дясната ръка на Винсънт Гарон. Майка беше разпоредила смъртта на Гарон, защото той кроеше планове срещу нея. Нейкъм трябваше да избяга и тя нямаше да го преследва. Той обаче остана, което означаваше, че може би има намерение да ѝ създаде неприятности. Майка инструктира Филип да го открие, не да го одира. Гледката на сина ѝ, гол до кръста и оплескан с кръв, с нож за филетиране в дясната ръка, до червеното пулсиращо тяло на Нейкъм, едва не я накара да изгуби разсъдъка си.

Това, което се запечата завинаги в съзнанието ѝ и я връхлиташе в тъмните доби на нощта, беше изражението на сина ѝ в този момент. Той изглеждаше като дете, което очаква да го похвалят за някоя беля.