Игра на духове [bg]

Гарисън Прайър беше шефът на „Прайър Инвестмънтс“, която беше обект на разследване от Отдела за финансови престъпления на ФБР, и по-точно клона, специализиран в измами, свързани със сигурността и услугите. Интересното бе, че и Рос, и Паркър го смятаха за пласьор и посредник на група индивиди, известни като Бакерите, предвождащи издирването на Погребания бог. Разбира се, Паркър предполагаше, че Рос си е спестил по-екзотичните и мистичните си подозрения с Отдела, а вместо това беше намерил достатъчно други основания да привлече вниманието им към Гарисън Прайър.

По идея на Рос действията на ОФП бяха започнали като опит да увеличат натиска върху Прайър с надеждата да го привлекат за информатор. Поне това знаеше Паркър, но си даваше сметка, че Рос нарочно възбужда интереса му. Рос никога не разкриваше нищо просто така.

- И как мина?

- От днес следобед е обвиняем.

- За какво?

- Част от транзакциите на компанията не минаха проверката на Отдела за финансови престъпления.

Това не изненада Паркър. Неговият дядо, вече покойник, беше най-честният човек, когото познаваше, личност с изключителен морал и неподкупност, но ОФП със сигурност биха намерили начини да го изкарат изпечен мошеник.

- Той как реагира?

- Адвокатите му пледират друго. Оспорват обвинението.

- Като гледам, ще се проточи.

- Разследването не спира.

- Убеден съм.

- Започна като опипване на почвата, при това не съвсем без връзка с теб, но изглежда, нещо се хвана на въдицата.

Рос беше използвал въоръженото нападение, след което Паркър трябваше да се бори за живота си, за да увеличи натиска върху онези, които имаха причина да искат смъртта му. Паркър щеше да се радва повече, ако беше израз на искрена загриженост, а не повод да размърда федералните.

- И какво по-точно?

- Предстои да разберем. Да кажем, че Прайър се улови на въдицата и вече се гърчи. Каквото и да приказват адвокатите му, той е уязвим.

Виното пристигна - качествено „Каберне совиньон“. Рос не си направи труда да каже „наздраве“ с дума или поне жест, а направо я надигна. На Паркър му се стори, че телохранителката му го гледа завистливо над капучиното си.

- Прайър в списъка ли е? - попита Рос, след като изплува от чашата си.

- Не - отвърна Паркър, - Прайър не е в списъка.

- Сериозно трябва да помислиш дали да не ми го дадеш вече.

- Мислил съм. И реших да не го правя.

- Още ли вярваш, че ще откриеш нещо, което ние не можем?

- Да кажем, че просто ми харесва да те дразня.

- Тази вероятност става все по-голяма с всеки изминал ден. Ако намериш името, което търсиш, непременно го драсни на листче и го залепи на гърба на хладилника си, та и ние да го узнаем, когато те пречукат.