Игра на духове [bg]

- И така ще притиснете Прайър.

- Именно.

- Това може да го убие.

- Това е риск, който и той, и ние ще трябва да поемем.

- Мисля, че просто обичаш да водиш маймуни за носа.

- Само ми кажи, когато халката започне да ръждясва.

- Адвокатът ми смята, че въобще не е трябвало да сключвам споразумение с теб.

- Господин Кастин ли? Говорих с някои от юристите ни, които бяха принудени да се разправят с него. Надяват се скоро да се възстановят от преживяното.

- Той ще се радва да го чуе.

- Предполагам, че те е предупредил за крайните последствия, ако не предадеш списъка. Бакерите и техните съюзници рано или късно ще разберат, че е у теб. Ще се очертае закономерност в случаите и те ще я забележат. Не са глупави. И когато това стане, ще стигнат до теб. Ако имаш късмет, просто ще те убият.

- Не съм забравил. Листче. На гърба на хладилника.

Паркър вкуси виното си. Беше добро, но не възнамеряваше да го допие. Една глътка стигаше. Искаше да има бистра глава.

- Въпреки това няма да получиш списъка - каза той.

- Все някога ще го получа. Може и през трупа ти, но ще го получа.

Паркър надигна чаша.

- За дългия живот тогава.

Рос демонстративно не отвърна на тоста. Вместо това каза:

- Кажи ми за Еклънд.

Паркър му разказа каквото знаеше. Първо за предполагаемите видения на образи, които биха могли да са свързани с група, известна като Братята, и убеждението на Еклънд, че тези видения от своя страна са свързани с убийства, някои от които датират още от деветнайсети век; и второ, за откриването на тялото на Клаудия Сансъм три години след изчезването й и три години по-стара оттогава, и за загадката, какво е правила междувременно.

- Останалото е горе-долу каквото очакваш - каза Паркър, - което не означава, че някои неща не биха могли да предизвикат нечие негодувание. Занимавал се е с разводи, измами, злоупотреби, издирвания. Звучи стандартно, но всяко от тези неща може да е потенциален източник на конфликт. Няма дребни случаи, не и за хората, замесени в тях. Еклънд обаче е бил фиксиран върху Братята, а когато претърсихме дома му, папката на Сансъм беше на бюрото му, така че явно наскоро се е върнал към нея.

Рос не си водеше бележки. Нямаше нужда. Паркър от опит знаеше, че агентът има добра памет за лоши новини.

- Възможно ли е да има връзка между двата случая?

- Нищо не подсказва, че Еклънд е мислел така, а той е бил много старателен в работата си.

- Как смяташ да продължиш?

- Бих искал да поговоря с Оскар Сансъм, ако ще и само защото е на няколко часа път оттук. Няма смисъл да гоня стари призраци някъде далеч, преди да се опитам да разбера дали изчезването на Еклънд има нещо общо със случая Сансъм.

- Съгласен. Нещо друго?

- Има още един детайл, свързан с Братята - каза Паркър. - Макар че надали си струва да го споменавам.

- Защо ли си мисля, че нарочно го запази за накрая? Давай.