![Игра на духове [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/0/4/igra-na-duhove-bg-download.jpg)
Игра на духове [bg]
- Автор: Коннолли Джон
- Серия: Чарли Паркър #15
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 9789547339576
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Игра на духове [bg]». Краткое содержание книги:
Семейство Бъкнър криеше нещо.
По-късно вечерта, когато жена му се върна от една лекция за бежанците и интеграцията в общинския център, той ѝ разказа за срещата си с Кърк Бъкнър.
- Поканих ги на вечеря - каза той.
Макар да не се гътна от шок, жена му спря да налива гореща вода в чашата си с чай, за да не се изгори, и го погледна смаяно.
- Моля?
- Поканих двамата с жена му на вечеря.
- Да не би извънземни да са отвлекли мъжа ми, докато ме е нямало? - Ета размаха юмрук към тавана. - Мътните ви взели, космически чудовища, веднага да ми го върнете!
- Много смешно.
- А той какво каза?
- Направи се, че не ме е чул.
- Да не си бил груб?
- Колко груб мога да бъда, докато каня някого на вечеря?
- Не знам, но ако някой може да го направи, това си ти.
- Не бях груб. Той ми обясни, че са затворени хора и държат на личния си живот. Не ме изхвърли от имота си, но беше на косъм.
- А ти защо ги покани на вечеря? Аз не мога да те накарам да изведеш мен на вечеря.
- Просто от любопитство, предполагам.
- О, Дейвид!
- Какво?
- Искал си да си пъхнеш носа в техните работи. Какво друго го пита? За размера на обувките? Колко често ходи до тоалетна? Бива си те, да знаеш!
- Исках само да разбера къде са се оженили. Е, и кога.
- Господи. Следващия път, когато ги видя, ще се наложи да се извиня и на двамата.
- За какво?
- Задето съм се омъжила за теб!
Тя взе чашата си с чай и излезе гневно навън.
- Аз само ги поканих на вечеря - продума Фериър, но нямаше кой да го чуе, освен Слипър, техният басет.
Кучето го погледна. И Фериър погледна него.
- Опитвах се да бъда учтив.
Слипър затвори очи.
От другата страна на улицата Кърк стоеше до леглото на Сали и ѝ разказваше за срещата си с Фериър.
- Нормално е да прояви любопитство - каза тя. - Съседи сме.
- Не ми харесва.
- Не си длъжен да ти харесва. Трябва само да го търпиш.
- Мисля, че се опитва да научи нещо повече за нас.
- Нека.
- Ще има бели петна, за които ще трябва да излъжем.
- Тогава ще излъжем.
- Не разбираш. Сега е по-трудно заради интернет.
- Не ми говори така, сякаш съм малоумна.
Тя обърна поглед отново към книгата, която четеше - един от онези романи в стил Опра Уинфри, които той старателно избягваше.
- Извинявай. Не исках да прозвучи така. Но Фериър наистина любопитстваше.
- Ще поговоря с жена му. Изглежда свястна.
- Добре.
Той се поспря на вратата.
- Искаш ли да остана?
Тя дори не вдигна очи.
- Мисля, че само ще почета още малко и ще заспивам. Имам голяма поръчка за сутринта.
Кърк се обърна, затвори вратата след себе си и се прибра в стаята си.
„Ние не съществуваме - помисли си той. - Кърк и Сали Бъкнър не съществуват.
Ние вече сме призраци.“
49.
Колекционера не тръгна на север след Паркър, а на юг към бърлогата си в Делауеър. Вече беше компрометирано това убежище. Паркър го беше проследил до него, но все пак беше сам и не даде знак, че ще сподели местонахождението му с другите. Това поне беше добре. Колекционера нямаше желание да продава къщата и пак да се мести. Рано му беше.
Баща му, адвокатът Елдрич, все повече изнемощяваше. Известно време след нападението в старата му кантора в Масачузетс изглеждаше по-добре, но после започна бавно да се влошава. Сега спеше през по-голямата част от деня и често се затрудняваше да си спомни имена и подробности от стари дела. Постепенно се отказа от опитите да сглоби унищожената информация по памет. Останал без работата си, която го движеше, Елдрич сякаш се беше предал. Очите му, някога жизнени и ясни, сега бяха жълтеникави и постоянно сълзящи. Вече не се бръснеше всяка сутрин и беше зарязал вратовръзките, които някога завършваха грижливо подбрания му гардероб. Дори да обмисляше преместване, Колекционера не би се побоял да го направи заради ефекта, който промяната би могла да има върху баща му.
В миговете на прояснение обаче се разкриваше някогашната сила на Елдрич, въпреки че повредената папка за Раут само загатваше за особеностите на покойника. Колкото повече откриваше баща му за Раут, толкова по-непознаваем изглеждаше той. Той беше неуловим и непроницаем. Не беше така лесно да го разгадаеш, както много от другите, наказани от Колекционера. Може би вината не беше на Елдрич. Може би не беше на никого. Раут просто беше необикновен, а ако му беше нужно допълнително потвърждение, то се видя по реакцията на Опустелите. Те не искаха да го докоснат. Нямаха желание да го приемат в редиците си. Раут носеше по-дълбок порок, което правеше миналото му достойно за разследване.