Игра на духове [bg]

- Доста стандартно на този етап. Как се разбирате с Рейчъл?

- Можеше да е по-добре. Иначе нямаше да съм тук.

- Да, това се подразбира. Имам предвид - нали не се замеряте с вази и обстрелвате с оръжия?

- Не.

- Това последният ѝ шанс ли е?

- Предполагам.

- Предчувстваше ли го?

- Донякъде. След случилото се със Сам нямаше как да не се влошат нещата.

- Да. Все пак изглежда, че играе честно. Когато си прецакан, си прецакан. Но ако някой те прецаква и ти се усмихва, тогава си наистина прецакан.

- Това ще ми стане девиз.

- Радвам се за което. Ще се обадя и ще задействаме нещата с адвоката ѝ. Не я познавам, но ако живее във Върмонт, вероятно носи мъниста и ходи да ѝ чистят аурата. В такива случаи най-добре е да разберем какво иска тя и с какво ще се задоволи, после ти ще ми кажеш какво искаш и с какво ще се задоволиш, и когато всички станат еднакво нещастни, ще представим споразумението пред съда.

- Искам само най-доброто за Сам.

- Естествено, но няма нужда да те водят за носа. Може би си мислиш, че Рейчъл не би го направила, но ако се стигне дотам, ще го направи и още как. Нямате брак, живеете в различни щати, а по един от двама ви, и по-точно по теб, редовно се стреля. С риск да прозвучи пораженчески, не започваш добре. Приемам, че участваш в издръжката на детето?

- Да.

- Има ли официално споразумение?

- Не. Двамата с Рейчъл се разбрахме помежду си.

- Водиш ли отчет?

- Не.

- По дяволите.

- Тя няма да излъже.

- Сигурен ли си?

- Да.

- Имаш ли някакви разписки, копия от касови бележки... все нещо?

- Казах ти, Рейчъл няма да излъже.

- Чух те, но просто намери, каквото можеш, и ми го дай, става ли?

- Става.

- Междувременно дай си няколко дни. Помисли какво искаш наистина, освен щастието на дъщеря си.

Паркър понечи да каже нещо, но Мокси вдигна ръка.

- Знам, знам: искаш най-доброто за нея, но ако държиш да бъдеш разпнат, намери си друг адвокат да забие пироните. Нямам обичай да улеснявам мъченици. Затова ти казвам да си дадеш няколко дни да помислиш какво би приел и какво - не. Опитай се да не стреляш по никого, а ако някой иска да стреля по теб, помоли го да изчака, докато минем през съда. В града ли ще бъдеш?

- Може да се наложи да замина за няколко дни.

Паркър му разказа за срещата си с Рос и изчезналия Еклънд. Благодарение на работата си по договора Мокси беше един от малкото хора, които знаеха за споразумението между Паркър и Рос, и никак не го одобряваше.

- Казах ли ти, че не ми харесва?

- Около милион пъти.

- Тогава ще ти го кажа пак. Тази работа няма да свърши добре. Ти си мислиш, че използваш Рос, той си мисли, че използва теб. Иска се крехко равновесие, за да останете доволни и двамата, а то не може да изтрае дълго. Нещо като брака.