![Игра на духове [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/0/4/igra-na-duhove-bg-download.jpg)
Игра на духове [bg]
- Автор: Коннолли Джон
- Серия: Чарли Паркър #15
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 9789547339576
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Игра на духове [bg]». Краткое содержание книги:
- Сега разбирам защо имаш три развода.
- Много смешно. Все едно; адвокатът, който ти е позволил да подпишеш този договор, трябва да се засрами.
- Не съм сигурен, че е способен на това.
- Сериозно? Започва да ми става симпатичен.
Паркър стана да си върви. Двамата си стиснаха ръцете.
- Ще оправим тази работа със Сам - каза Мокси. - Обещавам ти.
- Вярвам ти.
- Знам колко е гадно. Никой не иска да стигне до съда в спор за дете. Ако намерим начин да го избегнем, и двамата ще сме свършили добра работа.
- Доскоро, Мокси.
Паркър излезе и затвори вратата след себе си. Вече беше стигнал почти до фоайето, когато Мокси я отвори отново:
- Ей, а казах ли ти, че не трябваше да сключваш тази сделка с Рос?
Паркър стигна до улица „Мидъл“ и паркира близо до „Бул Мус“. Магазинът се беше разширил и сега като че ли имаше повече място за дивидита и блу рей дискове. Щандовете с музика изглеждаха горе-долу както преди, но имаше повече плочи. Независимо от пропорциите, Паркър се радваше, че бизнесът се държи над водата въпреки повсеместната смърт на тези магазини, и при това се справя добре. Харесваше му даже миризмата на това място - на хартия и пластмаса. Остави достатъчно пари, за да се почувства, че подкрепя каузата, след което отиде в „Арабика“, взе си едно кафе и седна в дъното на кафенето. Беше сам.
Гледаше колите по улица „Спринг“ и мислеше за Сам. Спомни си вечерта, когато Рейчъл му каза, че е бременна, и как я държа в прегръдките си, докато тя заспа, изпълнен с почти непоносими благодарност и страх. Беше изгубил една дъщеря и не си беше мечтал дори да стане баща на друга. Животът му сега се въртеше около Сам, колкото и трудно да бе да го обясни на другите.
Радваше се, че заминава. Работата щеше да го разсее от личните му проблеми. Все още не беше ядосан. Това поне му носеше известно удовлетворение. Гневът нямаше да помогне.
Той допи кафето си и стана да си върви. Подът му се струваше тънък и кух под нозете, сякаш щеше да се разпадне, ако натежи отгоре му. А отдолу - отдолу, под всичко - имаше само мрак.
Мрак и същества, които се движеха из килийките на пчелната пита, наречена свят.
51.
Филип наблюдаваше майка си, която си наливаше още една чаша чай. Сигурен бе, че когато умре и плътта ѝ изгние, костите ѝ ще се окажат целите в кафяви петна.
Той обичаше майка си.
Той мразеше майка си.
Макар и не толкова, колкото мразеше баща си.
- Имам работа за теб - каза Майка.
Филип не се наежи, въпреки че му говореше като на момче за всичко. Беше положил много усилия да си изгради външност, която не показва емоции. Случеше ли се тя да се пропука, както когато Паркър му се подигра за бащиното наследство, той изпиташе дълбоко разочарование от себе си. Предната нощ не беше спал добре, а съзнанието му го измъчваше с разнообразни вариации на сблъсък с детектива и неговите приятели, всички от които завършваха с просването им върху земята или направо под нея. Всяка проява на слабост утежняваше положението му. Ако искаше да бъде лидер, трябваше да се научи да се държи като такъв.
- Разбира се, Майко - каза той. - Какво искаш да направя?
- Да напуснеш.
Тя преглеждаше купчина документи: отбелязваше някои, на други залепяше малки цветни листчета, трети отделяше за унищожаване. Той сдържа импулса си да изтръгне книжата от ръцете ѝ. Тя разделяше и изхвърляше бъдещето му пред очите му и даже не си правеше труда от благоприличие да го попита за мнението му. Като че ли дори изпитваше удоволствие от начина, по който демонстративно го изключваше от тези решения, като едновременно работеше и разговаряше с него, вместо да се погрижи за бизнес делата в собствения си кабинет.
Думите ѝ обаче го объркаха.
- Как така да напусна?
- Безпокоя се, че последното разпореждане на...
Паузата беше съвсем кратка, но Филип бе прекарал твърде много време в компанията на майка си, за да не я забележи.
„Хайде - помисли си той, - кажи го поне веднъж: на баща ми.“
Ала Майка, както винаги, отказваше да признае произхода на сина си. Странна игра беше това. Още от малък Филип подозираше, че Каспар Уеб е негов баща, въпреки че той не показваше никаква привързаност към него и не проявяваше интерес към настоящите или бъдещите му занимания. През голяма част от живота му двамата с Майка обитаваха едно крило на къщата на остров Блок, но едва в тийнейджърските си години Филип започна да разбира, че Каспар Уеб, за когото Майка работеше като секретарка, е нещо повече от богат самотник.